Двойнствената нагласа към несъзнаваното

„Виждате ли, силата на анимуса по правило се състои във владеенето на чувствата на жената, т.е. когато тя не е отговорна за чувствата си, когато не се грижи съзнателно за тях, анимусът ги изяжда; тогава той става силен и може да погълне нея или някоя друга невинна жертва.“
Карл Юнг, Visions Seminar, Page 627

Свикнали сме да гледаме на душата като нещо по-висше от нас, но това не е съвсем точно. От една страна душата наистина е нещо по-„висше“, защото е връзката ни с безкрайното и вечното. Тя е семето, което съдържа и от което израства човешкото богоподобие. От друга страна, емпиричното аз (егото) има нещо, с което я превъзхожда.

Това нещо е съзнанието.

А съзнанието се поражда, когато Единното се раздели на две, защото неговата същност е диференциацията. Това е смисълът на библейската история за изяждането на ябълката от дървото на познанието, от което на Адам и Ева се отварят очите и изпадат от рая. Отварянето на очите е символ на пораждането на съзнание, а, за да се породи съзнание, имаме нужда от огледало, в което да се огледаме (най-базисната дуалност е Наблюдател – наблюдавано).

Огледалото, в което Духът се оглежда, е материята.

С други думи, цената, която плащаме, за да ни се отворят очите и да станем като бога, е да изпаднем от рая на единението и да влезем в клетката на ограничението, в плътността на време-пространството.

Вярвам, че става по-ясна и каква е причината за въплъщението на душата на Земята – да опознава себе си в „света на огледалата“ и така да се развива. Но тъй като първоосновата на всяка форма на познание са проекциите, това, което виждаме навън, е същото, което имаме и вътре в себе си. Ролята на огледалото е само да отразява. Ако понякога се чувстваме, че сме попаднали в свят на криви огледала, кривото е вътре в нас и причината за него е собственото ни невежество.

Винаги, когато светът не отговаря на нашите очаквания, означава, че е време за „пораждане на съзнание„. За опознаване на този, който гледа зад очите ни, защото само там е свободата да осъществим търсените промени в живота си.

Искам да направя още едно уточнение. Според Юнг душата на жената е мъжка (нарича я анимус), а душата на мъжа е женска (нарича я анима). За мен това са най-объркващите понятия в неговата аналитична психология. Джеймс Хилман и други автори оспорват това полово разделение на душата и аз съм съгласна с тях. Аз също предпочитам да гледам на душата като нещо, което няма пол и е едно и също както за мъжа, така и за жената. Съответно смятам, че предизвикателството да се научим да опознаваме и „владеем чувствата си„, е еднакво важно, както за жените, така и за мъжете.

Това означава да развием уменията за емоционалната интелигентност, чиято същност е умът да разбира емоциите и да се грижи за тях по правилния начин, включително и като поема отговорност. Вярвам, че така смисълът на по-горния цитат става по-разбираем, защото анимусът произтича от Логоса (т.е. от Ума на Цялото). А когато този ум попадне в ограниченото човешко тяло – в света на дуалността, проекциите и кривите огледала, той може да произвежда много глупави и силно деструктивни мисли (както в ума на мъжете, така и в ума на жените).

И така, когато говорим за душата, е добре към нея да имаме двойнствена нагласа като към нещо, което едновременно ни превъзхожда и същевременно ние го превъзхождаме, просто защото имаме съзнание. Иронията е, че ние сме и двете части на Аза (емпиричното Аз и безсмъртната душа), но тъй като Азът е център на съзнанието, ние се идентифицираме само с това, което виждаме в огледалото – нашето тяло и произтичащите в него възприятия, емоции, мисли и усещания. Останалата част от Аза остава в несъзнаваното.

Когато дойдат преживявания и мисли от дълбините на психиката ни, които ни атакуват и са деструктивни, това е несъзнаваното, което копнее да бъде опознато.

Това е библейската история на битката на Яков с Ангела, развиваща се в собствените ни тела. Когато опознаем този деструктивен фактор, който ни напада отвътре, той ни дава своята благословия и показва и другото си лице. Вярвам, че става ясно какво означава, че анимусът на жената „може да погълне нея или някоя невинна жертва, ако тя не отговорна за чувствата си и не се грижи за тях по правилния начин„.

Ако обаче все още не ви е ясно, а темата за вас е актуална, имате възможност да научите повече за нея от „Програмата 29 дни„, която е посветена на изграждане на пълноценна връзка между ума и чувствата на човека.

Не очаквайте обаче от нея да получите повече информация за анимата и анимуса, защото силата на юнгианската анализа не е в развитието на умения на емоционална интелигентност. За да обясня как се изгражда пълноценната връзка между ума и чувствата аз използвам своите знания от други психотерапевтични подходи. Виждам нейната (на юнгианската анализа) сила в това, че показва духовното измерение на човешките емоции, желания и ум. А своя творчески принос в създаването на тази Програма виждам в разкриването на връзката между тези двете нива на работа с тях – емоционалната и духовната интелигентност.

И така, нашата душа е творчески проект в развитие и, ако искате да разберете как точно душата твори в материята, за да поражда съзнание, напомням, че тази Програма винаги започва на Новолуние.

Предстоящото Новолуние е утре, на 24 ноември в знака Стрелец.

Камелия Хаджийска