„Латентното его е в състояние на пълно отъждествяване с архетипа на Цялостната личност (богът, архетипът, от който произтича Азът).  Азът се ражда, а егото се създава; и в началото на всичко е Аз.

Това състояние е описано от Нойман като уроборос (змия, която си изяжда опашката).

Тъй като Азът е центърът и тоталността на битието, егото, напълно идентифицирано с Аз-а, се изживява като божество.

Можем да се изразим в тези термини ретроспективно, въпреки че, разбира се, бебето не мисли по този начин.

То все още не може да мисли изобщо, но цялостното му битие и опит са подредени около априорното допускане за божество.

Това е първоначалното състояние на несъзнавана цялост и съвършенство, което е причината за носталгията, която всички изпитваме към своите корени, както лични, така и исторически.

Много митове изобразяват първоначалното състояние на човека като състояние на закръгленост, цялостност, съвършенство или рай.“

Едуард Едингер, Егото и архетипът, (Edward F. Edinger, Ego and Archetype, Page 7-8)

Аналитична психология Егото и душата