Фритц Пърлз: Аз съм си аз, а ти си си ти

В гещалт-терапията е известна т.нар. „молитва„, написана от нейния основател Фриц Пърлз. Тя е следната:

„Аз съм си аз, а ти си си ти.
Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти – за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз,
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи…“

Много ми харесва, защото с един размах ни освобождава от властовите битки, когато се опитваме да променяме другия, водени на пръв поглед от най-добри намерения, а в действителност съпротивляващи се да приемем реалността такава, каквато е.

Напомня ми за пътешествието на Малкия принц по пътя му към Земята. След като напуснал своята планета, астероидът Б612, и преди да тупне за Земята, малкият принц посетил планетите, обитавани от един цар, един суетен човек, един пияница, един бизнесмен, един фенерджия и един географ (това са астероидите 325, 326, 327, 328, 329 и 330). По време на тези посещения той научава такива нови думи като „възхищение“ и „ефимерно„, много ценни понятия. Но не се е задържал на нито една от планетите, просто защото той си е той, а другият си е друг – обитатели на различни астероиди. От всичките си шест срещи е поискал да се сприятели само с фенерджията, защото бил единственият, който не се занимавал само със себе си. Малкият принц все пак не станал приятел с него, защото неговата планета била изключително малка. Също така го посъветвал как да реши проблема с по-бързото въртене на неговата планета, но след като този съвет бил отхвърлен, той просто му съчувствал. След което потърсил друга планета и така се озовал на Земята, където броят на бизнесмените, царете, географите и т.н. нараснал невероятно много.

Дотук, добре за прилагането на принципа „аз съм си аз – ти си си ти„. Проблемът идва, когато Принцът каца на Земята и среща лисичето, което му предлага да го опитоми. Защото опитомяването изисква усилия, търпение, желание. То не става като „аз си живея своя живот, а ти си живееш твоя„. Случва се среща, след тази среща идва и раздяла, а от тази раздяла боли.

Защо ми се прииска да споделя всичко това?

Заради дуалността. За да покажа, че и двете части са верни. Както това, че нищо не може да се направи, така и това, че все пак нещо може да се направи. Изисква се огромна мъдрост, за да разберем кое може да се направи, и кое – не. Затова като начало е добре просто да отчитаме, че уравнението, наречено „живот на Земята“, винаги има две части. И никога да не забравяме това.

Камелия