Всяка дълбока житейска криза е възможност за значим духовен пробив.

Колкото по-надълбоко слиза вътрешния ни Герой в подземията на ада, толкова по-голяма е „височината„, от която е изпратено това изпитание. Различните форми на зависимост – алкохолизъм, наркомания, хазарт, секс, взаимоотношения… – в своите корени са различни форми на духовна криза. В душата на човека се е отворила дупка и той, поради незнание или заради съпротивата на его-ума, се опитва да я запълва с неща, които не могат да я запълнят. Проблемът е, че „гладът„, който го измъчва, не е за неща от този свят. Той е т.нар. „жажда за цялостност„, за която пише Кристина Гроф в едноименната си книга.

Силата на думите на Гроф – трансперсонален психотерапевт и невероятна личност, идва не само заради богатия й професионален опит. Тя идва най-вече заради личните й преживявания като човек, който лично е преминал през страданието на алкохолната зависимост и е успял да се справи. Затова нейното послание е ясно и просто:

процесът на падане към дъното може да смени посоката и да се превърне в начало на избавлението, ако се разпознае съдържащото се в нея предизвикателство – капитулация на егото, и се третира като духовна криза.

По-долу е откъс от нейната книга, който може да е полезен на всеки човек, който преминава през духовна криза. Тук са не са само хората, страдащи от различни форми на зависимо поведение, но и  тези, които се опитват да им помагат. Защото предизвикателството и пред двете страни е едно и също – признаване на своето безсилие и капитулация на личната его-воля. Когато човек успее да направи тази капитулация по правилния начин – темата на тази статия, се случват чудеса.

Кристина Гроф

откъс от нейната  книга „Жаждата към цялостност“, главата „Блуждаейки в пустинята“

„Добре известно е, че зависимото поведение може като краен резултат да причини физическа смърт. Всеки ден вестниците публикуват печални факти, телевизията разказва за хора с проблеми с алкохола и наркотиците, а също така и за това какви мъки причиняват те на страдащите. Такива хора неотклонно се движат по саморазрушителна траектория към пълно самоунищожение на всички нива. Пренасяйки своето преживяване на вътрешно разрушение навън, те могат да причинят сериозна вреда и на своите близки.

Благодарение на промяната в нагласите ние сме способни да видим в това тревожно и широко разпространено явление светлината на надеждата.

В последния параграф на предходната глава описах как в тъмната нощ на зависимостта ние се пързаляме към своята гибел, наравно със загуба на здравето, семейството, работата, имуществото и себеуважението. В това състояние на духовен банкрут нерядко чувстваме, че умираме. Нашето преживяване ни се струва съвсем истинско, като че ли наистина се сблъскваме с биологическата смърт. Хора, които злоупотребяват с алкохол, описвайки своето пиянство, говорят за себе си: “аз съм парцал”, “аз съм никой”, “направо съм разбит”. Същите тези думи отразяват физическото, емоционално, умствено и духовно разрушение, към което води поведението, обусловено от различни зависимости. Ако не знаем, че от това ужасяващо преживяване на собствената анихилация има безопасен изход, лесно можем да направи трагична грешка – да се опитаме да извършим самоубийство. В някои случаи болката, която изпитваме заради нашето израстване, е толкова голяма, че я пренасяме върху другите хора, извършвайки насилие или даже умишлено убийство.

Добрата новина се състои в това, че процесът в смъртоносната хватка на зависимостта, ако го възприемем като личен опит, може да приключи безопасно и да има добър резултат. Ако хората, които са в плен на зависимостите, започнат да се вглеждат навътре в себе си, умирайки за своето старо “Аз”, те се отвращават от опасността от физическа смърт. Разтварянето на нездравото его – това е решаващата крачка към дълбоко преобразяване, към нормално здраве и по-голяма цялостност.

Човек, вместо да извади тази същностна смърт навън, т.е. във физическо разрушение, може да я преживее във вътрешен плен, без да причинява повече вреда на тялото си.

Ние можем да запознаем алкохолиците и наркоманите, склонни към самоубийство, с убийството на егото или със смъртта на егото. Една от причините за успешната работа на програмите за справяне със зависимостите, основани на духовното начало, се състои в това, че те безпрекословно признават преобразяващата сила на капитулацията: те са способни да предложат на хората, които преживяват убийството на егото, необходимите им поддръжка и ръководство.

Защо сме длъжни да преминем през преживяване на капитулация? Защо трябва да се откажем от  собствените си представи? Ако гледаме от една страна, наистина има какво да изгубим. Но ако погледнем от друга позиция, то освобождавайки се от своите ограничения, можем да получим всичко.

Зависимостта – това е критично състояние на духа, духовна криза, която съдържа в себе си семената на преобразяването.

Духовните кризи могат да достигнат до нас по съвсем различни пътища и един от тях е зависимостта. Измисляйки термина “духовна криза” (spiritual emergency), ние с мъжа ми създадохме игра на думи: подразбирахме както “критическа ситуация” (emergency) или “криза”, които могат да съпровождат периода на големите промени, така и “възникване, появяване, изплуване” (emergence), намеквайки за огромната възможност, с които подобни преживявания могат да способстват за личното израстване и разбиране.

Процесът на падане на дъното и началото на избавление от зависимостта – това е форма на духовна криза, съдържаща в себе си много от тези елементи, които съдържат в себе си други психо-духовни кризи.

Във всички тези форми на духовна криза основен фактор се явява това, че критичната ситуация на преживяване на смъртта на егото съдържа в себе си ключа на изцеление и преобразяване. Намирайки се във властта на зависимостта, ние сме били привързани към бутилката, към други хора, към храната, към цигарите или наркотиците. Отстъпвайки напълно пред своето безсилие, ние сме си поръчали загрижеността на своето “дълбинно Аз”. Предавайки се, сме се придвижили от безнадеждността към надеждата. Ние сме направили придвижване от саморазрушението към перспективата за творчество, от потиснатостта – към вдъхновението. От самото дъно започваме да се придвижваме към възможностите за щастлив и пълноценен живот.

При някои хора се случват драматични духовни пробуждания в момент на поражение или духовен упадък. Тези хора, седейки на пода в кухнята, разхождайки се в затворническата килия или чувайки за първи път съображенията на близките или приятелите си, отказвайки се от контрола, често призовават някаква незнайна сила да им се притече на помощ. Без предупреждение може да ги навести преживяване, което звучи подобно на животоописание на бибилейските мистици. При едни се появява видение от светлина или доброжелателно същество. Други могат да чуят глас, който им предлага утешение, защита и покровителство, а трети явно усещат присъствието на могъща и любяща сила, която ги защищава. Такива поразителни духовни епизоди може да се случат с всекиго, даже с хора, които са се считали преди това за атеисти и агностици. Когато такива хора разказват своите истории, те разглеждат това важно събитие като нещо, което ги е извело от ада на зависимостта и им е показало пътя към изцелението.“

Кристина Гроф, откъс от книгата й „Жаждата към цялостност“, главата „Блуждаейки в пустинята“

Духовна трансформация Егото и душата Трансперсонална психотерапия