Хората, които са интегрирали своята тъмнина, имат невидим авторитет

Ако имате проблем с това, че другите не ви вземат насериозно и не сте достатъчен авторитет за тях, тази мисъл на Мари Франц е за вас:

„Хората, които са интегрирали голяма част от собствената си тъмнина, имат невидим авторитет, сякаш са придобили тежест и власт, и хората не смеят да ги нападнат, тъй като инстинктивно усещат, че ще получат шамар в отговор.“

Мари-Луиз фон Франц

За да не стане объркване, искам да поясня нещо. Цели две хилядолетия сме били потопени в енергията на епохата на Рибите, с която идва християнството. А християнската етика е „Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата.“ (Лука 6:29) . По-горната мисъл на Мари Франц може да смути онези, които все още са под силното влияние на Рибите. Ние обаче навлизаме вече в една друга епоха, защото се предполага, че вече сме отработили войстващата агресия на епохата на Марс, която епохата на Рибите наследява. Новата епоха на Водолея идва с бум на психологията и себепознанието и едно от нещата, които трябва да знаем, е, че основен критерий за психично здраве е да сме цялостни. Това означава, че в живота ни е уместно да се защитаваме, ако ни нападнат. Има голяма разлика между агресията, водена от желание за доминиране, и здравословната агресия, която не е резултат от реактивно поведение.

Иска ми се да илюстрирам по-горното с една история от живота на Юнг, която винаги, когато се сетя за нея, ме е впечатлявала.

„Веднъж дойде една дама от висшата аристокрация, която имала навика да раздава плесници на своите служители, включително на нейните лекари. Тя страдаше от натраплива невроза и бе преминала лечение в клиника. Разбира се, тя беше „подарила“ задължителната плесница на главния лекар. В нейните очи той беше само по-висш valet tie chambre (прислужник). Нали му плащаше! Тогава той я изпратил при друг лекар, а там се случило същото. Тъй като дамата всъщност не беше истински болна, но във всеки случай трябваше да бъде лекувана с „ръкавици“, злополучният лекар я изпратил при мен.

Тя беше внушителна и представителна личност, висока шест стъпки – можеше да те напердаши! – уверявам ви! И така, тя се появи и ние проведохме приятен разговор. След това дойде мигът, когато трябваше да й кажа и нещо неприятно. Разярена, тя скочи и ме заплаши, че ще ме удари. Аз също скочих и й казах: „Е, добре, вие сте дамата, вие удряте първа! Но след това удрям аз!“, и наистина щях да го направя. Тя падна назад в стола си и просто се смали. „Досега никой не ми е казвал това!“ – протестира тя, но оттук терапията потръгна успешно.“

К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, сънища, размисли“, с. 137

И така, ако усещаме, че ще получим шамар, ако престъпим чуждите граници, не искаме да престъпим чуждите граници, защото знаем, че ще получим шамар. Иронията тук е, че именно това помага да спрем с размяната на шамарите.

Камелия