Юнг: Богът е, който претърпява трансформация във и чрез човека

„Той [Бог] първоначално се появява във враждебна форма, като нападател, с когото героят трябва да се бори.

Това е в съответствие с насилието, което е вътрешно присъщо на всяка несъзнавана динамика. Това е начинът, по който богът се проявява и това е формата, в която той трябва да бъде победен.

Борбата има своя паралел в борбата на Яков с ангела на брода на Явок.

Яростната атака на инстинкта тогава се превръща в преживяване на божествеността, но само при условие, че човек не се поддаде на инстинкта и не го следва сляпо, а защитава своята човечност срещу животинската природа на божествената сила.

„Страшно е да попаднеш в ръцете на живия Бог“, а „който е близо до мен, е близо до огъня, а който е далеч от мен, е далеч от царството“; защото „Господ е огън, който поглъща“, а Месията е „Лъвът от племето на Юда.“ Евреи 10:31″

Carl Jung,“Symbols of Transformation,” Page 337, Para 524.

Това е продължение на статията „Яков се бори с ангела“, чиято основна тема е битката на човека със силите на колективното несъзнавано, които първоначално идват под формата на деструктивни импулси и го нападат отвътре, от дълбините на собствената му психика.

Става дума за архетипът на Разрушителя,  за който съм писала многократно в сайта си и който идва в живота ни, за да ни посвети в тайството на обновяващия се в дълбините на човешката психика бог. Друго име на същата тази сила е „тъмното лице на Бога“ – основна тема в аналитичната психология на Юнг, където се разглежда като част от дуалността разрушение – творчество.

Архетипът на обновяващия се в човека бог, за който Юнг говори, е трудна за смилане тема. Тя е трудна не само за интелектуално разбиране, защото е в разрез със средностатистическия възглед за Бога като сила, която е само добра. Тя е трудна и като преживяване. А тези двете са едно и също нещо, защото няма разбиране без преживяване. Само човек, който е преживял лично срещата с Ангела, с когото Яков се е борил, може да разбере какво представляват враждебните сили, които нахлуват от дълбините на собствената ти психика, противоположни са на съзнаваната ти нагласа и не подлежат на контрола на личната ти его-воля. Още по-трудно е да се разбере, че цялото това изпитание, през което преминаваш, не се отнася до теб, а до Цялото.

„Не е човекът, който се трансформира в бог, а богът е, който претърпява трансформация във и чрез човека.“

Това е така, защото тези деструктивни сили не са част от личната Сянка на човека. Подходът за интеграция на Сянката, който се случва на нивото на его-психологията, не върши работа, когато Сянката се отнася до колективните пластове на общата ни душа. Затова Юнг изполва за нея друга дума – нарича я асимилация. Отнася се до този сложен процес, в който човек се съпротивлява на разрушителните импулси, които го нападат отвътре, и същевременно се опитва да внася съзнание в тях – да ги опознава като влиза в диалог с тях.

Едва след като успее да направи тези двете – да се бори с демона и да внася съзнание в преживяването, нещата се преобръщат. Демонът се оказва, че е Ангел и дава благословията си на този, който се е борил с него.

Камелия Хаджийска