Човешките контакти имат свойството да изкарват на повърхността всичко онова, което насаме не бихме преживели и разбрали, че носим в себе си. Те са лакмус за вътрешната ни истина и тест за това доколко нещата, които си мислим за себе си, отговарят на реалността от живота. Те са полето за пораждане на осъзнатост и основна духовна практика за израстване, защото активират, както най-големите ни страхове, така и най-дълбоките ни копнежи. Както казва Сартър, „Адът – това са другите“, но, ако успеем да алхимираме преживяванията си във връзката си с тях, ще можем да ги превърнем в рай.

Групите за себепознание и личностно израстване представляват точно това – една естествена лаборатория за изследване на нас самите във взаимоотношенията ни с другите. Оглеждайки се в тях, виждаме, че не сме сами в тревогите и терзанията си, а в разпознатото различие откриваме своята уникалност и специфични само за нас дарби. Получаваме подкрепа и разбиране, споделена радост и смях или, обратното – конфронтация с неща, което не искаме да видим. Каквото и да се случва обаче, то винаги е ценно, защото срещата ни с другите винаги е среща с аспект от нас самите.

Срещата ни с истината за нас минава през автентичната среща с другите.

Това е причината да обичам работата си като групов терапевт – психологическата работа в тези групи е близо до преживяванията в живота, с тази разлика, че правилата на общуване в групата прави тези преживявания лечебни. В подобни моменти винаги се сещам за мисълта на Юнг , че „нашите добродетели ни правят независими… но в своята непълноценност ние сме свързани с човечеството, както и със света на инстинктите си.“ Именно нашата човешка несъвършеност е условието да се свържем с другите – и чрез това да се отворим за енергията на любовта.

Обичам работата с групи и поради още една причина – тя многократно увеличава достъпа до лечебните сили, защото създава възможност да включим и още един лечебен фактор в тоя процес – „полето на знанието“, чрез което се свързваме с преживяните от нас роли. Именно работата чрез влизане на роли чрез това поле на знанието е съществена част от спецификата на метода ми на работа като групов терапевт.

За полето на знанието

В определен период от работата си минах през фаза, в която съчетавах метода на психодрамата, в който съм обучена, с метода на семейните констелации. Този период отразяваше желанието ми да съчетавам творчески двата метода на психотерапевтична работа по начин, който увеличава техните възможности за достигане до по-дълбоки нива на нашето несъзнавано. Той беше отражение и на основните идеи заложени в тезиса ми, с който се дипломирах като психодрама-терапевт („Моята психодрама: семейни констелации и психодрама – опит за сравнителен анализ“ ), само че по отношение на работата в групи.

Този период свърши. Остана обаче силното ми привличане към „полето на знанието“, което е основен инструмент за работа в метода на семейните констелации. И, макар че изоставих теорията за семейната душа на Берт Хелингер от гледна точка на разбирането на вида „душевни движения“, които ни лекуват, аз запазих инструмента – работата с „полето на знанието“ чрез влизането в роли. Методът, роден от смесването на класическата психодрама с феноменологията на „полето на знанието“, нарекох “психодрама в полето на знанието” или „психологически констелации“.

Приносът на психодрамата:

Най-същественото за психодрамата е, че е метод на работа в група, в който изследването на проблема и промяната в поведението на клиента (протагониста) се случва посредством действие и породеното от него преживяване, респективно – осъзнаване. Това действие се основава на техники от театъра, т.е. на различни форми на ролева игра. Действието, влизането в роли и катарзисно-инсайтните преживявания описват същността на моя метод на работа и в този смисъл той е психодрама. Разликата е в това, че тази психодрама се разиграва на една по-различна “сцена” – на сцената на “полето на знанието”, където преживяванията от ролята са породени от източник на знание, надхвърлящ рационалните способности за разбиране на неговия произход. Това, което се получава от смесицата на тези два инструмента за работа с преживяванията – психодрама и “поле на знанието”, от психодраматична гледна точка може да се опише като доминиращо прилагане (но не само) на техниката на “импровизация от ролята”, на техника на “огледалото” и на техниката на “дублирането” (която обаче е приложена във вид, който е по-близък до семейните констелации, отколкото до класическата психодрама).

Приносът на семейните констелации:

Приносът на семейните констелации към моя начин на групова работа е изключително съществен (в някакъв смисъл смятам, че моят метод на работа е творческо доразвиване по-скоро на семейните констелации като метод, отколкото на психодрамата). Той се състои не само в инструмента на работа – влизане в контакт със записите от полето на знанието чрез влизането в роля; не само чрез разпознаването на дълбоката връзка между нас и предшествениците ни и скритата динамика, която съществува там, но и чрез дълбоката мъдрост и смирение, от което са пропити текстовете на основателя на този метод – Берт Хелингер. И, докато тези приноси на семейните констелации определят това, което съм запазила в своята работа от тях, има разлики, които са съществени. Отнасят се до теоретична рамка, чрез която се интерпретира и осмисля информацията от полето на знанието.

За разлика от класическите семейни констелации, където лечебните движения се случват чрез възстановяване на законите на семейната душа от ред, баланс и принадлежност, в този метод лечението се търси в разпознаването на уроците, които сме решили да усвояваме като духовни същества и които са основното средство за нашата еволюция. Основното теоретично допускане тук е, че семейната душа и записите в нея са само матрица, която ни предоставя опит, чрез който да израстваме. С други думи, не сляпата любов, и не желанието за баланс в системата, е причината за повтарянето на тежките съдби на нашите предшественици. Основната причина за трудностите в живота ни е нуждата от еволюция. И, ако семейната душа наистина има очаквания от нас, то те са свързани с нейното развитие. Според този закон за еволюционното намерение (както на индивидуално ниво, така и на ниво семейна система), ние можем само да сме благодарни на предшествениците си, че са ни предоставили подобен учебен опит. Отговорността да разпознаваме уроците е наша. Основният фокус на групите за „психодрама в полето на знанието“ е именно разпознаването на тези уроци и поемането на отговорността да израстваме чрез съзнателните усилия на всекидневния си живот.

В резултат на творческото съчетаване на психодрамата, полето на знанието и различни психотерапевтични модели се родиха множество проекти за групи на различни теми, които варират според темите на психологическа работа, на която са посветени. Сред тях най-близо до метода на семейните констелации е групата, наречена „Зовът на предците“. А групата, която най-много отговаря на моя терапевтичен натюрел, начин на мислене и теоретична интерпретация на психичните преживявания е „Алхимични опити“.