Ако искаме да разберем какво стои в първоосновата на психичния живот на човека, ще трябва да разберем какво представляват архетипите. Става дума за тези своеобразни енергийни ядра, от които идват нашите желания, заедно със съпътстващите ги образи и идеи, и които по правило първо възприемаме чрез проекция. А различните архетипи са източници на различни желания, често пъти несъвместими едно с друго.

Знаем за съществуването на архетипите в човешката психика благодарение на Юнг. Аз лично обаче в най-голяма степен успях да разбера какво те представляват благодарение на астрологията и най-вече на книгите на Лиз Грийн – юнгиански психотерапевт и астролог, един от създателите на психологическото направление в астрологията. Дълбочината на нейната мисъл и мащабът на нейната ерудиция за мен са съпоставими с гения на една друга жена, чиито книги чета със същата степен на обсебеност – Мари Луиз фон Франц.

Казвам всичко това, защото ми се прииска да представя написаното от Лиз Грийн за Нептун – архетипът на най-висшите форми на любов и саможертвата, на творческото въображение и духовния копнеж по просветление. Същността на желанието, което идва от него, тя е нарекла копнеж за изкупление. Защо е така става ясно от изследването на митовете, свързани с него, и най-важният от тях – християнският. Други думи, които описват това архетипно желание, е копнежът за разпад на его идентичността и преживяването на единение.

Като всеки архетип и този има своите позитивни и негативни форми на проявление в измерението на дуалността, т.е. в света на материята. И, както обикновено, разликата се дължи единствено на наличието на съзнание, т.е. на диференциация на центъра на Аза от силите, които се борят за надмощие върху него. В това е и най-ценното в тази книга – пораждането на съзнание – опознаването на многобройните конкретни форми, чрез които този архетип се проявява в живота ни.

В серия от статии ще представя цитати от тази безценна книга. За съжаление в момента я има само на английски език и преводите стигат до вас благодарение на усилията на група от хора, които, също като мен, са фенове на Лиз Грийн и астрологията. Сега започвам с Въведението. За някои хора езикът може да се стори твърде тежък или сложен, но усилието да се разбере написаното от нея определено си струва.

Въведение

от книгата на Лиз Грийн

„Астрологичният Нептун и търсенето на изкупление“

(Greene, Liz. The Astrological Neptune and the Quest for Redemption)

превод: Бояна Лазарова

 

„Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?“

 — Общото послание на Яков

 

„Копнежът за изкупление е древен, странен и многоглав демон, който обитава дори и най-земните и прозаичните от душите. Понякога сладкодумен, а понякога ням, този демон се стреми към някакво смътно усещано единение с всевиждащ, вселюбящ, неизразим Друг, в чиито обгръщащи обятия да намери окончателна утеха за суровите граници на смъртността и плашещата изолация на индивидуалността, които лежат въплътени някъде, макар и несъзнавано, във всеки живот. Дори ако не наричаме Другия с някакво божествено име, а вместо това насочваме своята отдаденост и копнеж към такива непризнати сурогати като човечеството, семейството, природата, изкуството, любовта или държавата, това търсене е невъзможно да се сбърка и не трябва да се бърка с други, по-индивидуализирани чувства като желание, страст, любов или възхищение към конкретен човек или нещо. Отличителните белези на копнежа за изкупление са, първо, че това е копнеж; второ, че е натрапчив и абсолютен и често се сблъсква жестоко с индивидуалните ценности; и трето, че целта му не е взаимоотношение, а по-скоро разтваряне.

Ние създаваме образи на Другия, откакто нашите палеолитни предци за първи път са започнали да призоват магическия кон, мамута и бизона на празната стена на пещерата – не само за да получат свръхестествена помощ при лова, но и защото винаги сме имали нужда да усещаме, че има Нещо там, отвъд, което смекчава преходността и незначителността на смъртния живот. Сами сред животните, ние, човешките животни, създаваме ритуали и произведения на изкуството, специално предназначени да се свържем отново с божествен източник, от който за първи път сме дошли, и към който, някой ден след смъртта, ще можем да се завърнем.

Фройд спекулира относно възможността такъв упорит стремеж към свещеното завръщане да е сублимация на кръвосмесителния копнеж за блаженството на утробата и гърдите, облечен в символи, които запазват интензивността и истината на несъзнателния копнеж, но избягват осакатяващата вина и срам, който дебне онези, които нарушават древното табу. Юнг спекулира с възможността копнежът за изкупление да е вроден – архетипна предразположеност, толкова първична и неустоима, колкото желанието за размножаване. Основното откровение на “Символи на трансформацията” (1), този основополагащ труд, която възвестява раздялата на Юнг с Фройд, е, че не строгият морал на вътрешния цензор ни подтиква да генерираме трансцендентни образи на изкуплението. Това е самата несъзнавана психика, която се стреми да трансформира собствената си натрапчива и обречена инстинктивност чрез посредническото влияние на символите, които тя самата създава.

Не обществото или суперегото, а душата, според Юнг, в крайна сметка е отговорна за превръщането на суровото либидо в произведение на възхваляваното изкуство, благородния хуманитарен идеал, изумителното достойнство на свещения обред, дълбоката и жестоко-красива инициация при преобръщането на човешкото олово в човешкото злато.  С други думи, това, което наричаме Бог, е наистина Природата, хтоничната природа, описана от Фройд като Ид, търсеща свобода от собствената си засенчена от смъртта инертност чрез постепенна еволюция не само на формата, както би предпочел Дарвин, но и чрез изразяването на съзнание. А инструментът на тази трансформация е онази вечно неуловима способност, която наричаме въображение.

Възможно е и Юнг, и Фройд, да са прави, въпреки че на пръв поглед Юнг изглежда по-ласкателен за човешката мотивация и по-привлекателен за духовно настроените. Проявите на копнежа за изкупление участват едновременно в кръвосмешението и трансцендентността. Те също така поставят дълбока морална дилема, тъй като обхващат не само безбройните ни усилия да изживеем и формулираме вечното, но и много от по-ужасяващите форми на пристрастяване, лудост и психическо и физическо разпадане, с което медицината, а не религията, в последно време трябва да се справя. Вече не можем да говорим шепнешком за гласа на Бог, когато отделна личност и дори отделно тяло се разпадне на фрагменти пред диктата на този глас и стане неспособно да се справи с най-простите изисквания на земния живот.

Кога един художник вече не е просто трагичен или луд, а един божествено вдъхновен гений, чийто ексцесии се толерират, защото неговото или нейното страдание въздига нашите собствени? Кога се проявява достатъчно талант, за да оправдае, да речем, отрязване на ухото като Ван Гог или извършване на отцеубийство като Ричард Дад, който, без съмнение обречен от името си, смята, че баща му наистина е Дяволът, облечен в дрехите на баща му? Кога визионерът вече не е просто лунатик, а светец? Критерий ли е броят на безопасните векове, които са изминали между епохата на вярата и епохата на науката? Какво бихме казали днес за крещящите еротични видения на Св.  Антъни, който звучи подозрително като параноиден шизофреник или за също толкова еротичните рани на стигмата на Свети Франциск, който може спокойно да влезе във всяко психиатрично отделение с диагноза хистерично личностно разстройство?

Някога имаше стотици светци и те бяха лесно, макар и посмъртно, разпознавани от обикновените простосмъртни — въпреки че техните пълномощия често включваха само непокътната девственост, гадна смърт и твърдението за едно или две чудотворни изцеления чрез парче плат или парченце кост. Днес Ватикана е доста по-предпазлив. Преобладаващият колективен възглед за реалността вече не се доверява на чудеса, непокътнатата девственост буди по-скоро удивление и съжаление, отколкото страхопочитание и уважение, неприятната смърт е достъпна за всички, а изискванията за канонизация са малко по-строги.

Какъв е тогава този трогателен копнеж, който оправдава всяка жертва, този вечен вик от пустошта на въплъщението? Наистина ли е чистият глас на душата, който се чува през стените на затвора от земна субстанция? Или това е отчаяният защитен механизъм на крехката личност, натъртена и превърната в упорито инфантилна от некомпетентното родителство и собствената си регресивност, и не желае или не може да направи трудния набег в джунглата на ежедневния живот и смърт? Как можем да разберем разликата в нашето безмилостно търсене на месии и гурута, които могат да ни помогнат да влезем в прегръдката на неизразимото, между Христос и Хитлер? И двамата, по доста различни начини, се появиха в отговор на вика на отчаяни хора, търсещи изкупление. 

И все пак изглежда, че подобен въпрос предизвиква негодувание сред онези, които вярват, че с тяхната политическа коректност или по-развита духовност винаги автоматично ще разберат разликата – не само между фалшив месия и истински, но също и между любящата и унищожаващата страна на самите себе си. Чувала съм мнението, изразено от много астролози, лечители и духовници, че духовността е нещо отделно, извън областта на психологията, и че не бива да се изследва или омаловажава от грубите инструменти на психологическото прозрение. Нито пък идеологически настроените са освободени от абсолютното убеждение, че мотивите им са над психологизирането, защото мислят само за благосъстоянието на обществото. Но всичко, което преживяват човешките същества, принадлежи към сферата на психиката и следователно е психологическо; защото индивидуалното тяло, ум, сърце и душа са тези, които възприемат и тълкуват това, което изберем да наречем реалност. Всеки опит е субективен, тъй като индивидуално човешко същество го преживява. И, ако нашите политически и духовни убеждения са твърде ценни, за да позволят честност относно нашите собствени изключително човешки мотиви, тогава какво остава да стои между нас и безпричинното физическо и психическо унищожаване на любовници, родители, деца, съпрузи, приятели и дори нации в името на изкуплението?

Астрологията има планетарен символ, който описва всички човешки пориви, а копнежът за изкупление е също толкова човешки, колкото и останалите. На астрологически език се нарича Нептун, кръстен на римския бог на водните дълбини. Както при Уран и Плутон, непознати на древните и открити едва през последните двеста години, астролозите са притиснати да обяснят на скептично настроените как и защо Нептун е получил митологично име, което така подобаващо описва символичното му значение. Копнежът за изкупление е копнежът за разтваряне във водите на предраждането – майчински, космически, или и двете. Астрономите дадоха името на планетата, преди астролозите да започнат работата си по наблюдение и записване на нейните проявления в хороскопа. В рамките на причинно-следствената рамка на съвременното научно мислене вероятно е невъзможно да се обясни феномена зад подобна едновременност. Необходима е различна рамка — може би, дори различен мироглед. 

Моето изследване на Нептун в следващите глави се основава на моите собствени изследвания и опит – както професионални, така и лични – както и черпене от работата на други изследователи, астролози и други, които са допринесли за нашето разбиране за планетата. Ако беше кръстен на някой друг, неводен бог — Пан, може би, или Вулкан — щях да заключа, че е кръстен погрешно. Както изглежда, името е достатъчно добро, но не е перфектно. Нептун трябваше да бъде кръстен на морска богиня, не на морски бог. Източникът на живота, с който се стремим да се слеем, носи мъжко име, но носи женско лице.

Копнежът за изкупление е объркващ, ако използваме любимата нептунова ключова дума на астрологията. Понякога се явява като сияен стремеж към това, което обединява и прегръща всички ни. Понякога се проявява като тъжно и често осакатяващо вкопчване в първичната фантазия на вътреутробните води преди раждането и, следователно, преди да е имало страдание, раздяла и самота. Религиозната литература е пълна с богат и вълнуващ език, за да опише първото. Психоаналитичната литература е пълна с труден и често тромав език за описание на последното. И двете имат нещо ценно, с което да допринесат за нашето разбиране за Нептун, и двете ще бъдат разгледани по-задълбочено в съответните глави на тази книга. Ядрото на тези две очевидно противоречиви лица на Нептун е едно и също.

Разликата се крие в начина, по който се изпитва демоничния копнеж, и в степента, до която може да бъде включен в реалността на индивида по начини, подобряващи живота, а не унищожаващи живота. Много астролози твърде прибързано наричат Нептун „духовен“. Има някои наистина ужасни обитатели на нептунските води, които правят “Челюстите” да изглеждат като ястие от маринована херинга и които обикновено се отхвърлят с евфемизми като „измама“ и „илюзия.“ Също така, често има дълбок смисъл в това, което е традиционно наречено патология, пристрастяване или лудост; но индивидът, попаднал в хватката на особената форма на Нептуновия срив, в крайна сметка може да види и по-далеч и повече от лекаря, който лекува такъв пациент. Какво е измама и какво е илюзия? Кой кого мами и за какво? И къде, както може да се запита всеки нептунианец, е правилникът, който ни предлага дефиниция на реалността, толкова непоклатима, че най-накрая можем да разберем със сигурност дали този Друг, който е обект на нашия копнеж, е просто опиатът на масите, или е жив и здрав във великото трансцендентно единство, което наричаме живот, или е просто друга дума за Майка?

Всеки опит да се разбере Нептун изисква пътуване надолу по непреки водни пътища. Нито една сфера на човешките усилия не е лишена от копнежа за изкупление и затова трябва да сме готови да изследваме не само индивидуалната психология, но и мита, политиката, религията, модата и изкуствата. Астрологическата литература има тенденция, с някои изключения (2) , да бъде любопитно ограничена в своите описания на Нептун — въпреки че огромният комплекс от психоаналитични писания за хистерията, тревожността от раздяла, идеализацията, проективната идентификация, сливането на себе си и обекта, мазохизма и първичния нарцисизъм се занимава почти изцяло с нептунови теми. В астрологичните текстове Нептун рядко се представя като изцяло благотворен; измамата, илюзията и пристрастяването обикновено се споменават, както и темите за кармичното задължение и отказването. Но тези условия са недостатъчни, ако искаме да предложим истинско прозрение на клиента, на пациента или на себе си. 

Човекът с Венера или Луната в труден аспект към Нептун, или Нептун в 7 дом, може наистина да се наклони към измама, илюзия, разочарование и отричане на темите за любовта. Но защо? Ако той или тя не може да се изправи пред емоционалните проблеми, които се крият зад склонността към обвиване на партньорите в мъгла от идеализация, и не може да се справи с болезнената необходимост от вътрешна самодостатъчност, тогава никакво духовно философстване няма да защити този индивид от повтаряне на модела, отново и отново, на едно или друго ниво. И странната и объркваща пасивност, която понякога кара такъв човек да заяви, че това трябва да е „карма“ и че следователно всички надежди за лична реализация трябва да бъдат пожертвани за по-висша цел, е тази, която трябва да бъде оспорена, а не да се приеме за чиста монета. Други хора също се всмукват в емоционалните водовъртежи на Нептун; и това по-често са партньорът или децата на Нептунианците. Те може да не притежават лукса да оправдават собственото си нещастие с вярата, че еволюиралите трябва да страдат повече.

Недостатъчността на астрологичните дефиниции е разбираема, защото нашият многоглав демон наистина умее да се преобразява. Той променя формата си с такава скорост, че е трудно да се видят връзките между различните му проявления. Каква, например, може да бъде връзката между хистерията – онова древно неразположение, за което гърците са вярвали, че произлиза от блуждаеща матка – и загадъчния свят на окултните явления, който малцина психиатри (с изключение на очевидни ексцентрици като Юнг, който е имал Слънце в квадрат с Нептун) биха счели достоен за сериозно разследване? Или между тези много търсени „психически сили“, толкова привлекателни за наивния изследовател на духовния терен, и пристрастяването към наркотиците и алкохола, които унижават и унищожават толкова много животи? Или между пристрастяването и „океанския пиков опит“, описан от трансперсоналната психология? Или между трансперсоналната психология и филмовата звезда? Или между филмовата звезда и политиката на войнстващата левица?

Не е невъзможно да се формулират ясни концепции за значението на Нептун като архетипен порив в човешката психика. Нито е трудно да се свърже планетата с емпирични наблюдения на индивидуални и колективни поведенчески модели, комплекси, чувства и светогледи. Това, което е трудно, е гадният стар парадокс: дали това е трансперсонален копнеж, който трябва да бъде почитан точно такъв, какъвто е, и дали става дума за инфантилна регресия, която има нужда да бъде конфронтирана със състрадателен реализъм? И кога е и двете? Може би това е истинската същност на Нептуновата измама. Като се има предвид спектърът от противоположности, които Нептун изглежда символизира, от крайностите на психическо и физическо разпадане до променящата живота светлина на вътрешното откровение, практически е невъзможно да се каже категорично, кога едното се е маскирало като другото.  

Дълбоката, но непризната жажда за духа може да се прикрие като пристрастяване или безнадеждно отдръпване от реалността, точно както така наречената просветлена душа може да бъде очевиден възрастен с емоционален нарцисизъм като на бебето, враждебен към живота и отказващ да напусне Невърленд. Вечно саможертвеният родител, любовник или съветник може да разкрие себе си като поглъщащ октопод, точно както привидната утайка на обществото – крадецът, проститутката, наркоманът, скитникът – може да знае повече за истинското човешко състрадание, отколкото  армията от доктори, психолози, социални работници и политици, които на висок глас обявяват любовта си към човечеството чрез колективно одобрени думи и дела, както изричат ​​вещиците в Макбет:

“Зло — добро, добро и зло

от едно са потекло —

между тях и ний летим.

Хайде, в смраден лъх и пъклен дим!”(3)

Дилемата на Нептун не се крие в липсата на психологически модели, които биха могли да ни осигурят по-богат речник от „измама“ или „илюзия“. Тя е в понякога буквално подлудяващата морална несигурност, която съпътства копнежа за изкупление. Човек може да прикрие с привидна доброта бездънната алчност на неоформеното бебе, което драпа с нокти затворената врата на майчината утроба. Или може наистина да е във връзка с някаква по-голяма реалност, която  прави отделеността безсмислена; и следователно нечии творения и действия ще бъдат нежно облагородени с лечебната сила на това друго царство – въпреки че индивидът често не осъзнава дарбата, която притежава.

Човек никога не може да бъде сигурен, най-малкото за себе си. Когато човек е най-сигурен в своята безупречност, тогава е най-вероятно той да е объркван от Нептун. Точно когато индивидът вярва, че той или тя е безспорно обичащ, хватката на несъзнателния родителски комплекс е най-ясна. И, точно когато човек е в недостойните мъки на разпадането и разграждането, той се приближава до странна, разсеяна светлина – магическа врата, която се отваря към свещени тайни, които, подобно на тези от Мелузина, изчезват в студената светлина на това, което обикновено се определя като разум.

Винаги е имало странно гъвкав интерфейс между това, което се нарича лудост, и това, което се нарича съюз с божественото. За древните гърци лудостта е била условието да бъдеш обладан от божество. За средновековния християнин лудостта е било условието да бъдеш обладан от дявол, което е просто друг начин на изразяване.  Австралийският абориген, когато извършва “пътуване”, е според психиатрична терминология временно луд. Но в собствения си контекст той е станал едно със земята и предците. Така и шаманът влиза в онзи екстатичен транс, който, погледнат през призмата на рационалното съзнание, всъщност е психотичен епизод. Нептун може да символизира най-висшите и най-възвишени прояви на любов, благодат и творческа визия, на които са способни човешките същества в онези моменти, когато земната илюзия за отделност се заменя с признаване на крайното единство.  По същия начин Нептун може да въплъщава и най-отчаяните и разрушително поглъщащи импулси, на които са способни човешките същества, когато не са се справили със страха от самотата и смъртта. Кое е вярно? Вероятно и двете. 

Владението на Нептун може да бъде сериозен проблем за много хора, защото представлява един вид „свещена крава„, която не трябва да бъде подложена на същата внимателна проверка като други сфери на човешкия опит. Ето защо трябва да рискувам известна доза антагонизъм от тези читатели, като повдигна въпроси за светостта на саможертвата и блясъка на безкористността. При такъв разпит не се появяват чудовища, нито недосегаеми богове;  само човешки същества, които са достатъчно мистериозни без допълнителна мистификация. Но точно тази съществена човечност е толкова трудно да се включи в света на Нептун, тъй като в човечността участва твърде много от това, което орфиците наричат ​титанично – същността на Сатурн, който е едновременно вечният враг на Нептун и неговото вечно допълнение.

За съжаление, често хората, които са дарени с най-голямо въображение и отчаяно копнеят да проявят своя потенциал, саботират с лявата ръка това, което търсят с дясната. По този начин те завинаги се заплитат в мрежа от материални нещастия, болести и виктимизация в техния емоционален и физически живот, като никога не изразяват напълно богатството, което се крие в тях, защото вярват на някакво дълбоко и очевидно недостъпно ниво, че такова страдание ще ги направи  по-чисти и по-приемливи в очите на онзи Друг, когото търсят. Въпреки че признавам, както всеки би трябвало да направи, че страданието и саможертвата са част от живота, имам дълбоки съмнения относно начините, по които тези термини се употребяват и злоупотребяват, и какво често се крие в тях. Именно заради и за такива личности се опитах да формулирам по-ясно света на Нептун…“

  • Greene, Liz. The Astrological Neptune and the Quest for Redemption, превод: Бояна Лазарова

 

(1) C. G. Jung, Collected. Works, Vol 5, Symbols of Transformation (Princeton, NJ: Princeton University Press, 1956)

(2) За две от най-разбираемите описания на Нептун, виж Gods of Change от Howard Sasportas (London: Penguin, 1989) и Astrology, Karma and Transformation от Stephen Arroyo (Sebastapol, CA: CRCS Publications, 1978).

(3) Макбет, Уилям Шекспир, Първо действие, Сцена първа, превод от английски – Валери Петров, 1974 г.

Аналитична психология Астро-психология Лиз Грийн Нептун