Лиз Грийн за мъченичеството и мазохизма

По-долу споделям откъс от книгата на Лиз Грийн „Астрологичният Нептун и търсенето на изкупление„, който намирам за особено ценен, защото показва няколко много важни разграничения между болните проявления на мазохизма и здравите форми на стремежа към изкупление.

„Дефинирането на мазохизма само като патология е едностранчив и опростен подход към много сложен въпрос. Когато се изправяме пред сложността му, ние сме особено затруднени заради неразривното му свързване с идеята за страданието като средство за приближаване до Бога, което е дълбоко обичано в нашата западна религиозна история…

Същността на мазохизма е интимната връзка между болката и удоволствието…

Това е търсенето или преследването на психическа или физическа болка, дискомфорт или унижение, когато недоволството става удовлетворяващо или възнаграждаващо; но нито търсенето, нито удоволствието, или и двете, са осъзнати. Всъщност мазохистът, без да знае за собственото си съдействие и удоволствие, осъзнава само страданието, което е наложено отвън – от съдбата или други, които гневно са обвинявани за болката.

Когато проникнем отвъд завесата на този характерен нептунов начин на справяне с мощни, но неприемливи стремежи и желания, ние навлизаме във владението на бебето.

Но сложните детски модели на мазохистичната личност се смесват с по-благородните стремежи на Нептун по начин, който често е много труден за разплитане. Копнежът да се излекува страданието на човечеството може да съвпадне с копнеж да се излекува страданието на майката, както и със страданието на своето вътрешно дете.

Нептуновата чувствителност към страданието на другите е психологически факт, толкова очевиден в детството, колкото и в зрялата възраст.

През очите на детето целият свят е пълен със страдания, защото майката е светът в началото на живота. Няма друг лек, освен да се откаже от собствените емоционални нужди, за да се постигне подобие на безопасност в обкръжаващата го среда.

Тъй като младият нептунианец усеща неизказани знаци, както добрият актьор усеща приливите и отливите в интереса на публиката, именно това емоционално надарено дете ще страда най-много от твърде нуждаещата се майка. Посланието е достатъчно ясно: Не съществувай отделно от мен, защото без теб аз нямам нищо и не съм нищо, а ти си единственото спасение за моето нещастие и самота. Кое възприемчиво дете би устояло на такава молба? Със сигурност не и нептуновото дете. Идентификацията с майката означава и идентификация със страданието ѝ.

Едно от по-дълбоките измерения на „моралния мазохизъм“ е, че човек не смее да бъде щастлив, защото това означава да се изостави първоначалното единение майка-дете, основано на споделена виктимизация и разочарование. Постигането на нещо със собствения си живот е акт на раздяла; и е изключително трудно да се разделиш с нещо, което никога не си имал.

По този начин нептуновото дете може да поеме трудната задача да изкупи майката. Това може да се превърне тема в живота на възрастните, където идентификацията с жертвата-спасител кара индивида да се опитва да „спаси“ увреден или болен партньор. Човек може да бъде привлечен от областта на социалните професии, които са неподходящи за неговия темперамент или смачкват духа чрез твърде много работа, фрустрация или непоносима бюрокрация — просто защото човек се чувства принуден да спаси страдащия си родител, като скрито самият той е бебе. Това е по-тъмното измерение на желанието на Нептун да лекува и често отразява майка, която е наметнала върху раменете на детето си мантията на изкупителя.

Комбинацията от алтруизъм и инфантилизъм действа по сложни начини вътре в индивида, идентифициран с архетипния изкупител-жертва. Изисква се известна смелост, за да се възприеме тази по-дълбока перспектива, защото саможертвата обикновено се разглежда от колектива като най-благородният акт. Стюарт Аш коментира, че е било институционализирано от Църквата под формата на доктрина за отказ и страдание в този свят, в замяна на награда в следващия; и така, ако вярващият е достатъчно нещастен, успява да успокои вината и едновременно да създаде нарцистично удовлетворение.

Проблемът, пред който сме изправени тук, е да се направи разликата между състрадание, което лесно се идентифицира със страданието в другите, отговаряйки с желание за лечение или утеха дори за своя сметка, и мазохизъм, който диктува, че такъв отговор трябва да бъде абсолютен и да изключва всяко лично удовлетворение или радост. Това е намирането на баланс, който е толкова труден и който е изцяло индивидуална работа. Няма насоки за „нормалност“ тук. Но не може да се намери никакъв баланс, ако мазохистичното измерение на саможертвата не се изследва…

Колко наистина замъглена е границата между духовното и еротичното, както и между саможертвата и мазохизма…

Религиозният екстаз на страданието обикновено е свързан с хилядолетната перспектива, тъй като страдащият, съзнавано или несъзнавано, очаква Деня на страшния съд, когато нечестивите ще бъдат наказани и невинните ще получат власт над света.

Срамът, който толкова често е част от психологията на Нептун, е дълбоко признание за човешките недостатъци и неадекватност. Той е свързан със смирение, а не с унижение. Смирението прави възможно състраданието и чувството за човешко общение. Самоунижението, което е продукт на по-тъмната и по-инфантилна страна на Нептун, може да се прикрие като смирение; но обикновено то води до това, че някой друг бива унижен вместо него, както показват по-садистичните подсъзнателни фантазии на нежния нептунианец.“