Лиз Грийн за психологическото значение на Венера като архетип на любовта

Основната тема, която напоследък ме вълнува, е темата за духовното измерение на любовта и въплъщението й на Земята. Затова на тази тема ще посветя серия от статии, тази е първата от тях.

Всичко започна от четенето на текста на Мари Луиз фон Франц за „Амур и Психея„, където тя представя психологическата интерпретация на архетипа на Венера и коментира, че нейното въплъщение в колективната душа на човечеството тепърва предстои. За мен този коментар означава много заради езотеричната литература, която съм чела. Там се говори за същото, но с други думи, а именно за „изграждането на тялото на любовта„, което е основна задача на духовно търсещия човек в съвременния свят.

И така, Венера е архетипът на любовта и като такъв, за да го разберем най-добре, е необходимо да го огледаме от различни ъгли. Ще започна с неговото представяне с цитати от Лиз Грийн, която много обичам заради мъдростта, с която пише. От тях ще разберете:

защо нейното най-дълбоко значение е свързано с любовта към самия себе си, самоуважението, спонтанната радост и удовлетворението от сетивата;
по какъв начин това се свързва с утвърждаването на индивидуалните ценности чрез изборите, които правим;
защо това я прави враг на колективните ценности и съюзник на процесите на индивидуацията;
защо нейните импулси стоят в основата на любовните триъгълници, чието значение на нивото на душата е да създават условията за осъзнаване и развитие;
кои са нейните позитивни и негативни прояви като архетип, въплътен в света на дуалността и материята.

Повече за всичко това, в цитатите по-долу:

„Можем да подходим към същността на Венера посредством фигурата на храмовата блудница. … еротичната любов…. Част от силата и светостта на храмовата блудница произтича от отказа й да бъде обвързана със законите и ограниченията на общоприетия семеен живот; тя може да се отдава без задръжки и така да открие себе си и способността си да дарава удоволствие без да се интересува кой ще плаща за покрива над главата й. Никой мъж не е способен да я укроти или унижи, тя не може да бъде обвързана с нуждите на ничий син. Нейното удоволствие и радост създават удоволствието и радостта на партньорите й и тя не се бои да се раздава, защото тя е такава, каквато е…

Тя изобщо не страда от неувереност, а изразява абсолютната сила на привличането – не заради онова, което може да предложи (хранене, грижи, сигурност), а заради това, което е. Тя не прави нищо, за да бъде обичана, защото представлява есенцията на възлюбената. Венера наистина символизира абсолютната любов и уважение към себе си, тя може от радост да се раздава на другите, но нейната стойност не зависи от тях …

Но за Венера връзките – взаимообменът с околните – служат като средство за постепенно формиране на индивидуални ценности, които на свой ред подпомагат развитието на личностната същност, отразена от Слънцето. Нашите “избори” в любовта представляват всъщност подсъзнателни заявления какво ценим най-много, какво търсим извън себе си и съответно какво желаем… Докато Луната търси връзката заради емоционалната сигурност и благоденствието, на Венера й е нужна като огледало – за да може в очите на любимия да открие своето собствено отражение.

Златната ябълка е символ на Афродита … пробуждането на еротични чувства е дълбоко психологическа и физическа раздяла с родителя, защото чрез нея индивидът става не просто смъртен, но и свободен.

Така във връзка с Венера трябва да се запитаме: какво ценя най-много?

Планетата Венера символизира нашата способност да формираме и разпознаваме това, което най-много ценим – основа за достоверността на личните ни избори.

Тук е легендата за Парис, който прави избора, че Венера е най-красивата и след това трябва да се справя с последствията от избора си. В този смисъл Венера е свързана с изборите, които правим – съответно, с индивидуалните ценности. Тя е страстното желание – към човек или някаква друга цел.

Венера не се интересува от връзките сами по себе си, а по-скоро от самоопределянето посредством тях. Това е най-дълбокото значение на Венера: обектът на нашата обич – независимо човек, предмет или интелектуален идеал – е огледало на душите ни.

Ако искаме да бъдем лоялни към онова измерение на душата, което астрологията нарича “Венера”, очевидно рано или късно ще станем жертва на индивидуалните ценности и морал, защото докато индивидуалните ценности могат да бъдат в синхрон с колективните през повечето време, обикновено настъпва ден, когато вече не е така… Може би заради тази основна човешка динамика Афродита в митологията винаги провокира прелюбодейството между смъртните. Някой се сдобива с рога или е обхванат от необичайна страст…

Постоянен спътник на Афродита в нейните палави набези между смъртните е синът й Ерос, който сразява със стрелите си избраните от нея жертви…

Както виждате, Афродита представлява изключителна заплаха за колектива, както е в митологията за Хера – нейният архетипен враг. Според традиционните стандарти Афродита е неморална богиня и хората страдат от страстите й – разбиват се семейства, изоставят се съпрузи и съпруги, деца стават обект на скандали и т.н. Там, където Афродита се забавлява, обикновено някой изпада в дълбок емоционален срив.

Но ако се взрем в нея не толкова догматично, ще видим, че тя е голям почитател на индивидуалното и предизвиква колективното тълкуване за “подходяща” връзка посредством емоционалния проблем за индивидуалните ценности. Винаги, когато изнасям семинар върху това измерение на планетата Венера, някой от групата се гневи заради болката, причинена от “неподходящи” увлечения и любовни триъгълници. Така е, в тези ситуации хората винаги страдат, но въпросът е кое нещастие ще предпочетем, защото отричането на Венера предизвиква същата или дори по-голяма мъка. Триъгълниците са голяма венерианска тема и никой не може да се спаси от тях, но няма друго, което така мощно да стимулира израстването ни.

Откъсването от Венера има някои характерни последици. Едната е загубата на самочувствие на много основно ниво – и нито компенсацията на чуждото одобрение, нито подходяща себеотричаща идеология може да ни помогне.

Слънцето ни дарява с разбиране на смисъла на живота. Но какво като го разбираме, щом не можем да се почувстваме щастливи и доволни? Тази същност е в основата на Телеца и втори дом и тя започва с любовта към собственото тяло като източник на удоволствие, красота и удовлетворение. Това се отнася не само до сексуалната наслада, но и до простите благини на материалния живот – храната, която ядем, леглото, в което спим, шампоана, който използваме, жилището, където живеем. Говоря за това дали се чувстваме достатъчно ценни, за да си доставим удоволствие и радост на най-елементарно ниво. Това може да бъде много болезнен въпрос, ако Венера в наталната карта е наранена, защото тогава се чувстваме грозни, без стойност, недостойни да бъдем обичани, незаслужаващи щастие. Този отрицателен личностен образ обикновено се корени в един от двамата родители, които може да са имали съвсем същия проблем с Венера.

Афродита е носителка на радостта…

Обичайният израз на Венера и у мъжете, и у жените е свързан с оценката на тялото и чувството, че си обичан и задоволен – дори и в дребните неща, които са далеч по-важни, отколкото изглеждат. Но както при всяка планета, прекалено много Венера е също толкова лошо, колкото и твърде малко. Ако някой се идентифицира прекалено много с Афродита, той губи волята и инициативата си. Афродита няма друга цел в живота освен да бъде обичана и задоволявана, а само с това човек не може да оцелее в живота, нито да постигне нещо независимо.

Друг характерен модел често се проявява, когато “отдадем” Венера. Човек може да стане ужасно зависим от хората и предметите, върху които я проектира, защото така придобива измамно чувство за собствена значимост. Това е много опасно, защото ако човек изгуби притежанията си, той ще загуби себе си…

Когато страдаме от липса на самочувствие, ние избираме партньори, които се отнасят към нас така, както ние самите се отнасяме към себе си.

Венерианската сексуалност е абсолютен израз на индивидуалност, уникален подбор на любимия между милиони други, които биха могли да обслужат същата биологична цел. Тя е по-скоро творчески акт, отколкото импулс.

Ако в нечий сексуален живот съществуват импулсивни модели, те обикновено отразяват по-скоро родителски, отколкото сексуални проблеми, тъй като открих, че съществуват ли натрапчиви импулси, обикновено семейните комплекси са живи и ни въздействат. Тези семейни модели може да включват или не сексуално ниво на изразяване, но често съм откривала, че когато една и съща психологическа динамика действа у двама души, единият изразява конфликта сексуално, а партньорът му – в някоя друга област от живота.

Венера ни казва кое е най-красиво, приятно и подходящо за индивида по отношение на еротичното удовлетворение, но поради нашите несъзнавани импулси Венера може да бъде наранена, блокирана или повлияна от други проблеми. Тъй като тези натрапчиви импулси обикновено се насочват към родителите, те са свързани с универсалната човешка дилема за отделянето; бих казала, че ние не можем напълно да изжвеем Венера, докато не се откъснем напълно от родителите и семейната си среда, за да развием собствени индивидуални ценности и препочитания. Характерна за повечето натрапчиви импулси е двойнствеността, която отразява дълбокия и основен проблем на човека – желанието да напусне утробата и същевременно поривът да остане в нея. Ние подсъзнателно изразяваме нашия копнеж по завръщане посредством множество символични жестове и действия, някои от които се отразяват в сексуалните импулси.

Венерианските еротични предпочитания лесно могат да се разпознаят, защото те носят радост, докато натрапчивите импулси, макар често до водят до изключителна възбуда и някакво облекчение, рядко ни правят щастливи. Например садомазохистичното сексуално поведение носи малко или никакаква радост, макар че обикновено е обсебващо и за двете страни.” Лиз Грийн