„Който може да проследи малките мисли, той управлява големите решения.“  Маха Чохан

Малките мисли са като малките камъчета, които обръщат колата. За да ги забележим, ни е необходима необикновена наблюдателност и честност. По отношение на себепознанието тези умения са същото, както микроскопът в лабораторията по биология. Затова знанието, което Маха Чохан, духовен учител в традицията на агни-йога, представя в своята книга „В подножието на Шамбала“, е от голяма помощ.

Трябва да се разбере какво представлява малката мисъл.

Тя като насекомо подсича всички най-силни подбуди. И най-устойчивият характер се разклаща от пробожданията на малките мисли. Най-благородните решения се обезличават под слоя от срамни мисли.

На подвига пречат преди всичко не толкова съмнението, колкото безформените мисли, породени от стари привички.

Твърдя, че не е трудно да се освободим от привичките, ако пренасяме достатъчно време съзнанието в бъдещето.

Безпорядъчните мисли са като въшки и бълхи. Те поразяват финото вещество и донасят често смъртна отрова. Именно малките мисли са безумни и те са главното препятствие за сближение на Тънкия и плътния свят.

Най-вредни от всички са тъй наречените неволни мисли. Всяка съзнателна мисъл вече съдържа някаква организираност, но най-лоши от всички са малките скитници, които без смисъл задръстват пътя.

Чистото мислене е най-добрата дезинфекция. Трябва да се приеме мисленето като химическа реакция.

Мисълта като висша енергия е неразтворима и може да бъде отлагана. Мислите се наслояват здраво на различни предмети. Рядко някой може да си представи, че, заобикаляйки се с отровени предмети, той препятства сношението си с Висшите светове.

Често мисъл несвойствена или случайна задълго мъти повърхността на океана на достиженията. Човек отдавна е забравил за своята мисъл, но тя продължава да лети пред него, осветявайки или затъмнявайки пътя. Към сияйния лъч се присъединяват малки светлинки, които го обогатяват, а към боклука се прилепват тъмни, прашни части, пречещи на движението.

Действието, даже и най-възвишеното, засяга сравнително нисшите слоеве. Само мисълта по своята природа може да въздейства на първичната субстанция. Множество действия без мисъл остават на повърхността на битието, без да се отличават се от действията на животинския свят.

Мисълта спирално се преобразява във вещество, изпълвайки цялото мироздание. Трябва да се приеме и разбере превръщането на мисълта във вещество. Мисълта е неизтощима. Хората се боят от мозъчна преумора, но това е нелепо, тъй като мисълта не може да се преумори.

Много ужаси на тъмнината дават преумората, която се приписва на мисления труд. Мисълта не уморява. Тя способства обмяната на висшите вещества. Ако в процеса на мисленето забележите преумора, търсете други причини. Може би в прозореца е проникнал отровен въздух или топливото не е чисто. Мисълта е здраве, обновление, обмен на вещество.

Когато казвам: „Натоварвайте по-силно!“, трябва да знаете, че натоварването засилва съпротивлението на духовното зърно. Както товарът е необходим за кораба и неговата стабилност, така полезно е натоварването и сред земните бури. Не се бойте от натоварването, то само ще изяви сърдечния огън. (8–647)

Как да се приведе мисълта в действие? Трябва да се започне с дисциплината на най-малките мисли, което ще бъде начало на оздравяването на сърцето. Не разчитайте на разни външни пранаями. Пътят на Агни йога е през сърцето, но трябва да му се помогне чрез привеждане в порядък на мислите. Безпорядъчните мисли поразяват финото вещество.

Който може да проследи малките мисли, той управлява големите решения.

Качеството и последователността на малките мисли наслояват основата на големите действия. Говорейки за психическата енергия, ние помним причините и следствията на нашите малки всекидневни мисли. Защото тези червеи отслабват висшата енергия. Но те могат да бъдат и предтечи на гиганти.

Дисциплината на мисленето неминуемо ще ни повлече към висшите огнени сфери. Вместо заразител, човек може да стане очистител на пространството.
Чистата мисъл очиства аурата и е най-добрата защита от тъмните същности. Те се прилепват към всяка тъмна мисъл.

Всяка мисъл е своего рода магнит и привлича себеподобните. Всяка чиста мисъл е зараждане на добро и всяка тъмна е люлка на зло.

Нужно е да се погрижим по няколко пъти на ден да изпращаме мисъл не за себе си, а за целия свят. Така мисленето ще привиква към безкористните стремежи. Не е необходимо да се гледа на изпращането на мисли като на някакво свръхестествено действие. Нека това да бъде като храна на духа, като гориво за огнището през нощта! Не са необходими уморителни медитации. Мисълта за света трябва да е кратка а отречението от себе си се изразява съвсем просто: „Нека бъде на света добре!“ (7–300)

Настроенията се наричат мълчаливи мисли. Те не се претворяват в думи, но влияят на мислената енергия.

Наричаме мисълта поглъщателка на времето, защото, когато човек е потопен в мисли, престава да усеща времето.“