По-долу споделям кратко ютюб видео – интервю с Мари-Луиз фон Франц, което е част от  филма „Пътят на съня: Разговор на Мари Луиз фон Франц с Фрейзер Боа“ (The Way of the Dream: Marie-Louise von Franz in Conversation with Fraser Boa). Човекът, който отделил тази част от филма, я е озаглавил „Истинската любов прави другия човек цялостен“ (Real Love Makes The Other Person Whole).

Интервюто започва с молба на Фрейзър Боа за коментар по темата за освобождаването на сърцето и отделянето му от сексуалното желание. Мари Луиз се засмива и казва, че функцията чувство е нейната непълноценна функция, затова има известни трудности да говори по темата. Отговорът, който тя дава, обаче, е много докосващ и ми се иска да обясня защо.

Според аналитичната психология именно непълноценната (най-слабо диференцираната) функция е тази, която съдържа „съкровището„, защото през нея минава връзката с несъзнаваното. Тя е Иван Глупакът, който намира решението на проблема (обединяването на противоположностите). Нейната диференциация е начинът, по който тя се интегрира в съзнаваната личност. В този смисъл през нея минава пътят към вътрешното ни оцялостяване. Затова когато Мари Франц говори, думите й докосват и вълнуват – те идват не само от брилянтния й ум, но и от нейната диференцирана функция чувство. От нейното съкровище.

Силно препоръчвам да се изгледа целия филм с нея (ето линк към видеото, което е цели 10 часа – Dr. von Franz on dreams) А това е моят превод на по-горния откъс от него (с известни съкращения).

„Функцията чувство е изцяло пренебрегната в днешно време. Обикновено ние идентифицираме чувството с афекта и емоцията, но това са само непълноценните чувства.  Диференцираното чувство е да обичаш този уникален човек заради неговата уникалност, което предполага, че си способен да видиш уникалността на другия. От освобождаването от всякакви схематични психологически оценки… Колкото повече един човек става уникален индивид, толкова повече той се индивидуизира в юнгианския смисъл на думата… Така че освобождаването на сърцето би означавало постепенно да станеш способен да усещаш и чувстваш уникалността на другия човек и да обичаш тази уникалност.“

 (това обаче не означава да обичаш всичко и да извиняваш всичко… )

 „Изисква се огромна прецизност на чувството… Забелязах, че хората с диференцирано чувство, ако човек говори с тях не съвсем искрено или не е искрен в жестовете, които прави с ръцете си, те вече са шокирани. Те чувстват уникалността и искат да бъдеш самия себе си. Мисля си, че това е най-важното нещо за психолога – да обича искрената личност на пациента и да бъде доста открито нехаресващ всичко, което не е искрено в пациента.

 Така изважда от другия това, което той или тя наистина е, или това, за което е създаден от природата. И това е истинската любов – обичта, която  лекува или прави другия човек цялостен. Която прави другия човек да бъде самия себе си. И това няма нищо общо със сантименталността или просто да бъдеш сладникав или любезен. Точно обратното. Много е изморително да имаш постоянно бърза прецизна реакция за това как другият трябва или не трябва да бъде…“

Изцяло съм съгласна с думите на Мари Франц. Диференциацията на функцията чувство е изключително важна. Благодарение на нея можем да изградим пълноценните връзки с другите хора. Иронията е, че тази цел имаме нужда от активната роля на мисленето, т.е. от нейната противоположност. Мисленето и чувството са рационалните функции, които заедно образуват способността за рефлексия – това, което ни отличава от животинското царство и е условието да имаме свободна воля.

 Моят психологически тип е различен от този на Мари Франц, защото моята водеща функция е противоположната на нея – чувството. Ако обаче не бях развила мисленето, нямаше да мога да проявявам „чувството“ по позитивен начин. В този смисъл моето съкровище е диференцираната функция мислене.

 В това виждам и ценността на Програмата 29 дни, в която споделям своя опит как човек да изгражда пълноценна връзка между ума и емоциите.

 Вярвам, че ако имате желание да работите по темата за диференциация на функцията чувство, работата с нея ще ви помогне. Целта на различните задачи за самонаблюдение и рефлексия е превръщането на афектите и емоциите (непълноценните чувства) в гориво за пораждане на съзнание. Само когато внесем осъзнаване в смущаващия вътрешен емоционален фактор, животът ни започва да се променя.

 Тази Програма започва винаги на Новолуние. Следващото Новолуние е на 25-ти октомври, в знака на трансформацията Скорпион.

 Камелия Хаджийска