Архетипната драма зад това, което в астрологията се свързва с действието на планетата Нептун, се разиграва между две фигури – на изкупителя и на търсещия изкупление. От едната страна сме ние грешниците, копнеещи да срещнем един по-чист и духовно извисен Друг, който да ни пречисти от несъвършенствата и желанията на плътта, с които сме се родили. И чрез преживяването на единение с него отново да се завърнем в блаженството на рая. От другата страна сме отново ние, този път идентифицирани с ролята на Спасителя, желаейки ние самите да бъдем този безукорно чист и свят човек, който чрез състраданието и чистотата на сърцето си да помогне за спасението на Другия/Другите.

За нерелигиозно мислещия човек думи като грях, вина и изкупление трудно пораждат емоционален отклик или разбиране. За да се свържем с архетипа, който стои зад тях, имаме нужда да разберем как изглеждат неговите прояви на психологическо ниво, в които вече ще можем да се разпознаем. Точно това успява да направи Лиз Грийн в своята книга „Астрологичният Нептун и търсенето на изкупление“.

Първоначално тя започва с представянето на митовете, свързани с този воден бог (първа част: „Митологията на Нептун“).  След това продължава с представянето на различните конкретни психични форми, които архетипът зад него може да заеме в нашия живот (втора част „Психологията на Нептун“). Тук са представени и неговите изкривени патологични форми, чрез които тази архетипна енергия също може да се проявява (главите за „Откриването на несъзнаваното“,  „Психоаналитичният Нептун“ и „Любовната смърт“). Книгата продължава с представяне на действието на архетипа на по-широката сцена на политическия и социалния живот, помагайки да си обясним ирационални социални движения, фанатични политически идеи или културни явления (третата част: „Нептун и колективното“).  Последната глава е посветена на астрологичната интерпретация на разположението на Нептун в рождената карта на индивида.

След Въведението сега споделям и откъс от главата трета част от Първа глава „Пришествието на спасителя“ , която е посветена на митологията на Нептун. Тя въвежда основната тема за този архетип – търсенето на изкупление, чрез психологическата интерпретация на различни предхристиянски богове (Озирис, Дионисий, Орфей, Митра, Атис) и християнски символи (девственото раждане, Светия Дух, литургията, кръщението, разпятието, изкуплението). Тъй като текстът е дълъг (33 страници), го споделям в отделен файл:

И понеже знам, че някои хора нямат енергията да четат дълги и сложни текстове, по-долу ще представя избрани цитати от него.

„Изкуплението изисква службата на изкупител. В самата си природа, копнежът за изкупление предполага чувство за нещо вътре в човека, от което той трябва да бъде спасен — някакъв грях или недостатък, който трябва да бъде изкупен, изчистен или преобразен…

В света на Нептун грехът е свързан с престъплението на отделеността, което води до загубата на Едем. Обикновено инстинктивната природа и земния свят, който обитава тялото, са отговорни за това зло. Подобно на гностичните култове, нептуновата личност преживява материята като владение на демоните на тъмнината. Така изкупителят обикновено се разглежда като фигура, която, както бихме могли да кажем на психологически език, не се ръководи от афекти. Той или тя е някой по-чист, по-добър и по-прощаващ, асексуален или поне не доминиран от сексуални нужди, лишен от гняв и агресия, безусловно любящ и напълно готов да направи всякаква жертва в името на изгубените души под неговите или нейните грижи. Това са атрибутите на идеализираната добра майка, видяна през очите на бебето, въпреки че изкупителят в мита обикновено, макар и не изцяло, е мъж…

Една от най-ранните фигури на страдащия изкупител може да бъде намерена, както вече видяхме, в египетския мит: бог Озирис, който е разчленен от брат си (или майка си) и който представлява, лишен от своя фалос, владетел на подземния свят и водач на душите на мъртвите. Образът на кастрирания или безбрачия изкупител е този, който ще срещнем в различни образи във фигурите, които предстои да изследваме. Тук в символична форма е свободата от нечистотата на телесното, която за Нептун само по себе може да отвори отново заключените порти към Рая.

В основата на символа на царството е единството на бог-изкупител и крал. Кралят е бил приеман като божествен съд, а не като управител в политически смисъл; и в праисторически времена това митично тълкуване на царството се осъществява конкретно чрез ритуално жертвоприношение на владетеля на редовни интервали, за да се осигури благоволението на боговете, плодородието на Земята и оцеляването и просперитета на хората. Непреодолимото очарование, което кралските особи все още притежават за съвременния свят – въпреки шумните приказки, че са остарели и харчат твърде много от парите на данъкоплатците – сочи към силата на този символ на изкупителя на нацията, смъртен като останалите от нас, и също така, мистериозно, рупорът на боговете, който ще изкупи дълга на грешните хора. Именно този архетип е подхранвал Хитлер, позволявайки му да контролира колективната психика на германския народ чрез проекцията им върху него на древния мит за Зигфрид. Така царят е също свещеник и жертва – месия, „помазаник“…

Този магически процес, при който някой смъртен става съд или носител на нещо безсмъртно, е една от характерните динамики на Нептун в проекцията. Обикновеният човек – филмова звезда, гуру, политически лидер, поп музикант, фотомодел, любовник – се слива по някакъв начин с онази божествена мана, която носи обещанието за изкупление. Следователно сливането със съда – сексуално, духовно или и двете – е синоним на сливане с бога. Природата на нептунианската идеализация е наистина преживяване на мистично съучастие с архетипа на изкупителя. Този процес по своята същност е несъзнаван; всичко, което ни остава, е усещането за екзалтация, което идва само с присъствието на избрания…

Носталгия по идеализираната изгубена любов, срещу която всички потенциални нови се сравняват и се оказват недостатъчни, е характерен модел на Нептун…

И все пак самокастрацията е мощен нептунов мотив и често се изпълнява на психологическо ниво от онези, които не могат или не желаят да се изправят пред болезнения процес на отделяне от майката, за да изпитат отделящата се емоция на страстта. Страстта изисква достатъчно самоформиране, за да желае някой друг като друг и затова човек трябва да рискува да бъде отхвърлен и страда. Думата страст всъщност идва от латинското passio, да страдам. Следователно страстта е форма на ада. Еротичният копнеж на Нептун е странно пасивен; сливането не съдържа страст. За човека, изправен пред дилемата на могъщ Нептун, съчетан със силните страсти на астрологични сигнификатори като Овен, Скорпион или доминиращ Плутон или Марс, символичната самокастрация – сексуална импотентност, инвалидизиращо заболяване, пристрастяване или обща пасивност и себевиктимизация в живота – може да изглежда единственото решение на конфликта…

Психологически всички богове-изкупители са „истински“. Християнството, както всеки друг религиозен подход, също има много вариации и хибриди, които предлагат различен акцент и интерпретация на основните съставки на историята. Трябва да разгледаме самите символи; тъй като архетипната фигура на жертвата-изкупител, инкрустирана с езически, както и с християнски мотиви, ще бъде несъзнателно слята с онези хора, институции и идеологии, върху които проектираме нептуновския копнеж. Ако подходим към изкупителя не като към истински минал или бъдещ месия, а като към образ, който принадлежи на психиката на всеки индивид, тогава историята на Христовото раждане, живот, разпятие и възкресение, както и християнският ритуал, придобиват голямо значение като разиграване на вътрешно пътуване…

Освещаването следователно включва превръщането на светската субстанция в същността на изкупителя. Пожълтялата валентинка се трансформира в отсъстващия любим; прашното плюшено мече се превръща в любовта и топлината на изчезналото детство; черепът в стъклената витрина на запусната църква се превръща във вярата, смелостта и лечебната сила на мъртвия светец. Ние сме в царството на Нептун и сме проектирали нещо в обекта, което в отговор променя нещо в нас; но какво е то? Хлябът става плът, виното става кръв. Това включва чудо в момента на преобразуването. Хлябът и виното са съвсем обикновени, а свещеникът е просто мъж, или, напоследък, жена. Членовете на конгрегацията са също хора, носещи своя ежедневен товар на греха. Но ритуалът на литургията взема тази обикновена реалност и я трансформира стъпка по стъпка; и в този момент за вярващия Христос чрез Светия Дух присъства във времето и пространството – изяден от участника и разпространяващ чудото на изкуплението през неговия или нейния ум, тяло и сърце. Литургията създава мистично единство, вливайки живото присъствие на Христос в свещеника, паството, хляба, виното и тамяна. Така ритуалът представя в сгъстен вид живота и страданията на Христос…

В християнската доктрина разпятието е събитие, което е предварително известно и прието. Човекът Исус прегръща тази съдба в името на хванато в капан човечеството; и ни е представена темата за състрадателна жертва, споделено преживяване на човешката съдба, предлагаща да изкупи греховете на децата на Адам и Ева. От този централен символ можем да разберем много за странния пасивен начин, по който доминираният от Нептун индивид толкова често търпи и дори се наслаждава на своето нещастие. Това обикновено е толкова объркващо както за засегнатото лице, така и за астролога или психотерапевта, който се опитва да предложи помощ. Понякога изглежда, че всички прозрения и положителни внушения в света не могат да изместят пристрастяването на Нептун към болката. Но доброволната прегръдка на страданието от страна на изкупителя от името на блуждаещото му стадо ни казва нещо за несъзнателния модел на работа на лично ниво. Дали „разиграването“ на мита за саможертвата на изкупителя наистина е решение на болката от отделеността, която изпитват толкова остро хората със силен Нептун, остава въпрос, който ще бъде обсъден по-подробно по-късно. Но такова лично мъченичество е несъзнателно отъждествяване с изкупителя, както и призоваване към него, колкото и нерелигиозен да е индивидът в съзнателния живот…

Ясно е, че темата за доброволното страдание и отказването от земното щастие лежи в основата на християнската визия за изкуплението. Потомците на Адам и Ева могат да спечелят повторно влизане в Рая само като прегърнат напълно нещастието, което им е нанесено от живота…“

цитати от книгата на Лиз Грийн, „Астрологичният Нептун и търсенето на изкупление“, Глава Първа

Аналитична психология Астро-психология Лиз Грийн Нептун