Накъде гледа лъвът

„Падмасамбхава казва, че когато хвърлиш пръчка на кучето, кучето ще тича след пръчката. Когато хвърлиш пръчка на лъва, лъвът теб ще преследва. Лъвът неотклонно гледа източника – този, който хвърля пръчката. С погледа си кучето следва обекта, пръчката. По същия начин, нашият източник на опит е собственият ни ум…

Емоцията на гнева, например, е „пръчка“…

Ум, който функционира отвъд обърканите и променливи емоции, развива стабилен и буден вътрешен взор, който прониква през бъркотията на мислите.“

Sherab, P. & Dogyal, T. (1998). The Lion’s Gaze

Изглежда, че всичко е въпрос на това накъде ще насочим вниманието си. Подобно на фенерчето в тъмна нощ, именно посоката на нашето внимание ни кара да виждаме и забелязваме едни неща, а да сме слепи за други. Обикновено последното, за което се сещаме, е да насочим светлината му навътре, към собствения си ум. Вместо това умът ни се насочва към нещата – хора и събития – от външния свят. Първо виждаме пръчката и, без да се усетим, вече сме започнали да тичаме след нея. Сещам се за известната мисъл на Юнг, че

„Човекът, който гледа навън сънува, човекът, който гледа навътре, се събужда“. К.Г.Юнг

Когато започнем да насочваме вниманието си навътре, ще открием този, който ни подхвърля насам-натам в морето на емоционалните ни реакции. Тогава откриваме силата си. Ставаме лъвове. Поглеждаме в очите Този, от когото идват желанията. И преставаме да тичаме след пръчките, които той ни подхвърля.

Това е най-хубавата история, на която съм попадала, която обяснява природата на проекциите – едно понятие от изключителна значимост, както за разбиране на психологията на човешките взаимоотношения, така и същността на духовното пробуждане.

Камелия Хаджийска