Обновеният Еспиритед

С чувство на облекчение и задоволство споделям, че дългата работа по обновлението на този сайт, продължила повече от година, приключи. Надявам се крайният резултат да се хареса и да продължи да носи полза на хората, които носят огъня на светлината в себе си, но от това страдат, защото близостта с този огън „боли“.

Накратко, надявам се, че навигацията в съдържанието на сайта и достъпът до по-старите статии вече да са доста улеснени. Всички тези промени съм описала в страницата „за сайта“. Ако имате интерес, най-добре е лично да разгледате новия дом за стария човек, който нарекох сайт за „правене на душа“, следвайки Химлан, който на свой ред заема същия израз от Кийтс.

Това, което още ми се иска да добавя, е, че две от категориите в стария Еспиритед вече са представени на друго място, т.е. отделени в други два сайта. Става дума за Ошо-зен таро картите, както и за Цветята на доктор Бах:

Временно бях подслонила тяхното съдържание тук, в този сайт, защото разпознавах огромната му психологическа стойност за търсещия себепознание и развитие човек. Но вече узря моментът за диференциация и за тяхното отделяне. Постарах се доста да изглеждат красиво и подредено, и чувството ми сега е, че все едно съм направила малки лодки от хартия и съм ги пуснала в реката, наблюдавайки с радост как отплуват надолу по течението. Надявам се да донесат светлина и подкрепа на хората, които стоят на брега на същата тази река.

 

Третият сайт, който черпи живителни сокове от същото това дърво, наречено espirited.com и е посветено на мисията да помага на развиващия се човек, е Футурист – сайт за психично здраве в организациите. Той също претърпя промени в дизайна и представянето на съдържанието си и в момента основният му фокус е автентичното лидерство. На началната му страница има възможност статиите, посветени на тази тема, да се четат на принципа на случайността, а тълкуването им да става на принципа на синхроничността. Това са около деветдесет „урока по лидерство“, чиято цел е да подкрепят хората, които имат капацитета да влияят и да бъдат носители на позитивната промяна в света, в който живеем. Както се вижда и от логото му, посоката на развитие на човечеството не е „нагоре“, а „надолу“.  Посоката е въплъщение на духовните ценности на Земята, целта е създаването на Новата Земя.

Има и още един сайт, който се роди от процесите на диференциация, неизбежно съпътстващи нарастващата сложност в развитието на живия организъм. Той се отнася до страниците, в които представях моята работа като психотерапевт и групите, които водя.  Тези страници вече не са актуални – аз от доста време не приемам нови клиенти, а тази година и окончателно ще спра. Но, както Виктор Франкъл пише, миналото е единственото нещо, което имаме със сигурност. Та и аз така – дори и да излизам от активната фаза на работата си като психотерапевт, аз продължавам да имам миналото си на психотерапевт. То е моето богатство и моят изстрадан опит. Сега просто паркирам това минало встрани от потока на живота, за да си дам малко почивка.

Не е ясно дали това спиране ще бъде само временно или окончателно, но е ясно, че трябва поне за известно време да спра с тази работа, защото се натрупа огромно количество умора във всяка клетка на тялото ми. Това е истинската причина за прекратяването не само на работата ми като психотерапевт, но и на писането на статии – натрупаната умора. Писането като процес на извличане на есенцията на опита е доста изтощително нещо, всъщност.

Вероятно най-правилната дума за състоянието, в което се намирам, е професионално прегаряне, бърнаут. Но по-красивата дума ми я даде моя приятелка и колежка, която живее и работи в Канада. Докато й обяснявах как се чувствам, тя ми каза, „Ками, на твоето състояние тук му казват compassion fatugue /„умора на състраданието“. Наистина красива дума. И, мисля, че е точна.

Това е, което разбрах по темата за професионалния бърнаут и което е различно от това, което съм чела за него – няма такова нещо като превенция на бърнаута.  Ако в началото е имало страст, в края винаги ще има прегаряне. Огънят винаги е последван от пепелта. За мен това са простите сметки от закона на енантиодромията, който управлява дуалността във времето. И аз нямам нищо напротив да бъде така. Нямам нищо против интензивността на горенето, дори и това да означава болка, неочаквано много болка.

Вече знам не само с ума си, знам чрез преработката на собствения си опит защо духовно пробудените твърдят, че страданието е свещено. Защото то е болката от въплъщението. Цената, която плащаме за светлината на съзнанието. Споменът на душата за отделянето от Първоизточника. Както и желанието й някой ден да се завърне към него.

И така, пускам лодките по водата. И много ми се иска да вярвам, че моят труд си е струвал. Това означава споделеното в него да помогне на страдащия човек да си възвърне достойнството. Да види в своята болка не провал, а пробуден индивидуационен импулс, който го отвежда по един тесен и стръмен път на его-умиране, за който се казва, че „Мнозина са звани, но малцина призвани“. Много ми се иска да вярвам, че в пробуждащия се свят откликващите на зова стават все повече. Този сайт е за тях. За да им помогне да платят цената.

Камелия Хаджийска