Ел Колли, ПОСЕЩЕНИЯ НА ДУХОВЕ

ГЛАВА ДЕВЕТА – Ел Колли, „Белязана от Духа“

 

„През целия си живот бях осъзнат за тези два свята, двете страни на реалността. Едната е така нареченият нормален свят, който се разкрива пред нас чрез петте сетива… Другият е екстрасензорна реалност, един метафизичен свят от светлина, енергия и същност, дом на Интелекти, много по-развити от нас в много аспекти”. Дейвид Спенглър

Веднъж, по време на най-силната фаза от пробуждането ми, говорех по телефона със сестра ми, която живее в друг щат. Тя знаеше, че преминавам през нещо много силно, и че през тези дълги часове, в които Чарлз беше на работа, аз стоях сама вкъщи. Много загрижена за мен, тя каза: „Не трябва да преживяваш това сама!”. „Не съм сама” – отвърнах й аз. Никога през живота си не съм се чувствала толкова не-самотна. Тя сякаш не разбираше и продължаваше да настоява, че трябва някой да стои при мен през деня. С абсолютна убеденост й повторих: „Аз не съм сама!”. Това, без съмнение, беше най-щастливото проявление, което Кундалини ми даде.
Мистичното пробуждане ни носи присъствието на Божественото. Получаваме директен опит за това, което наричаме Бог, Богиня или духовни същества. През призмата на промененото съзнание дори обикновеният свят изглежда динамичен, жив и невероятно наситен с енергия и божественост. Всички духове са енергия, а всяка енергия е съзнателна. Всичко в творението е живо, всичко е чувствено, няма мъртва материя, нито пък нещо, което може да съществува изолирано .

С разширяване на нашето съзнание ставаме наблюдатели на непознати атмосферни сили или фантастични създания на най-различни нива. Различни психични същества се появяват чрез сънища, визуализации, гласове или други паранормални състояния. Посредством същите тези състояния много от нас се срещат с духовните водачи от етера, с богове и Светлина. Разбираме, както казва Джей Дж.Уилямс, че „отвъд метафорите на човешкото въображение, в центъра на реалността, ангелите наистина пеят.” Тези от нас, които преминават през процеса на духовно пробуждане, често имат силно усещане за присъствие на ангел-пазител или на духовни учители. Според Чарлз Бро, който става ясновидец в процеса на своето Кундалини пробуждане, всяка душа „има поне един духовен наставник, често наричан Духовен Водач”. Той е установил, че повечето хора имат няколко духовни водача, и че с нашето израстване получаваме нови учители.

Без значение дали сме наясно с това или не, тези духове винаги са били на разположение на човечеството. Тадеуш Голас, автор на „Ръководство за просветление за мързеливи”, напомня на всички търсещи: „Никога не сте сами – има толкова същества, които са около вас, обичат ви, готови да ви помогнат да го почувствате, когато сте готови да се отворите, грижат се да не се изгубите в преживяването и ви окуражават да се обичате.” Всички религии и легенди от световната митология разпознават съществата от другия свят. Ангели, архангели и дяволи или демони се появяват в Библията и в еврейските писания. В Корана Мохамед казва, че е беседвал с джинове (безплътни същества), също както с хората, а Буда е проповядвал, че дева-лока (светът на боговете и богините) съществува толкова реално, колкото и земята. В книгата „Бабите на Светлината: Книга за лечителки”, Пола Гън Алън казва, че много същества, които населяват отвъдното, са били изобразявани чрез древни скални рисунки, в частност тези, които са пръснати из двете Америки. „Някои имат човешка форма, други приличат на геометрични фигури. Това са същества с криле, клюнове, рога, опашки, три пръста, хоботи, люспи, пера, нокти, много очи, без очи, много ръце, повече от два крака – накратко, огромно разнообразие от същества, повече от това, което можем да си представим.”

Директната среща с тези астрални същества може да бъде извисяваща, особено за тези, които преди това са вярвали, че тези същества не са нищо повече от суеверие. Ангелските духове често се появяват в човешка форма като непознати, които мистериозно се материализират, за да помогнат. Освен това духовете могат да влязат във формата на животни. Веднъж Чарлз забелязал сиво куче, стоящо от външната страна на градинската порта. Въпреки че преди това не е виждал това животно, той не му обърнал внимание, тъй като в района имало много кучета. Но след това забелязал, че кучето от другата страна на улицата също е забелязало „пришълеца“ и го наблюдава много съсредоточено. Внезапно Чарлз осъзнал нещо много любопитно – никое от съседските кучета не лаело, както обикновено правели, когато има непознато куче на тяхна територия. Сивото куче не било обикновено куче…

Имаше няколко случая, когато някой директно насочваше гневни мисли към нас и сякаш от нищото в дома ни се появяваше пчела или оса. В два от случаите, когато за пореден път това стана, осъзнахме, че имаме работа с демони, тъй като се появяваха при нас през зимата, по време, в което пчелите и стършелите зимуват. И в двата случая скоро след това получавахме ужасни писма от роднина, който изпитваше лоши чувства към нас.

Като цяло разбирането за духовете е много погрешно. Една много осъзната жена ми писа и ми каза: „Въпреки че имам много видения с вълци, птици и други същества, аз съм склонна да ги отрека като лечебни животни на моите духовни приятели, защото чувствам, че си присвоявам традиция, за която нямам това право. Аз съм от бялата раса. Моята раса почти е унищожила всичко, което е било скъпо и свещено за Първата нация, така че чувствам, че нямам право да използвам техните свещени традиции. Има ли друг начин, по който да видя тези водачи?”

Тази жена ми сподели още, че е практикуващ магьосник. Традиционно магьосниците имат спътници под формата на духове-животни, познати за техните преследвачи като спътници. Ранната църква приема тези спътници много сериозно, присъствието на паяк или муха на процес на Инквизицията се е считало за несъмнено доказателство, че обвиняемият наистина практикува магия. Асоциирането на черната котка с вещици идва от знанието, че много пред-християнски европейски лечители са работили с помощта на духовни водачи.

Духовете, които имат желание да ни помогнат се разкриват пред нас тогава, когато сме готови. Идеята за различни свещени същества в различните религии е най-вече човешко определение. Самите същества не са в състезание или в опозиция едни срещу други, те служат на едно и също неразделимо Цяло. Разбирането за това ми помогна да обединя моята собствена странна съвкупност от свещени помощници.

Разбира се ние чувстваме, че е неправилно да имитираме свещени обреди от непознати традиции или да претендираме, че сме такива каквито не сме. Но ако не сме обърнати навътре, единственото, което се изисква от нас, е да имаме възприемчиво и почтително отношение към различните религии и традиции. Да изпитваме уважение е много по-важно от това да бъдем от определена националност или раса.

Преди моето Кундалини пробуждане имах минимален интерес към хинду, тибетските и индианските традиции или към почитанието на божественото. Но духовете и символите, които ми бяха представени по време на моите лични Кундалини преживявания идват от тези различни традиции. (С това не искам да кажа, че тогава съм приела тези традиции, просто получих малко наставления от тези духовни учители). Връзката с Богинята, която беше най-слаба за мен преди да започне всичко това, сега е най-силна. В „Разтърсване на духовете” Брадфорд Кийни ни разказва за неговите видения и сънища за орел и всички други индиански животни-тотеми, които го объркали дълбоко, тъй като през целия си живот е бил християнин. Много местни свещени хора, от които той е търсил съвет му казвали едно и също: „Не е нужно да се отричаш от религията си, просто я разшири и включи нови истини и свещени преживявания, които ти се случват.“

Сън Беър (Слънчевата мечка), който е един много силен лечител, открил, че по време на неговите световни пътешествия духовете от всички места и традиции имали силно желание да се появят и да говорят с него. Той казва, че тези висши същества съществуват, за да помагат на човечеството, но от дълго време чакат, без да могат да направят нещо, защото хората са се затворили физически. (За съжаление, това е така, защото многовековни дълбоко мъдри традиции са били насилствено изместени от западните вярвания; до много скоро повечето индианци са били толкова затворени за духа, колкото и белите). Освен някои много чувствителни личности, повечето хора не могат да възприемат тези същества от другия свят или да помолят за тяхната помощ. (А те не могат да се свържат с нас, ако не са били поканени).

На една конференция Бони Грийнуел разкрива различните състояния, алтернативните измерения на съзнанието, и че контактът с духовните водачи и същества от други измерения на съществуванието ни са едни от най-силните трансформиращи опитности за тези, които ги изпитват, подтиквайки ги да редефинират кои са те самите и тяхната роля в живота, тяхната връзка с планетата и космоса и техния духовен път. В зависимост от тяхното ниво на психична възприемчивост и от вида на духа в процеса, контактът със същества от други измерения (включително и с духове на починали близки) понякога може да бъде притеснителен и очевиден, когато образът се материализира пред нас, но друг път може да се появи по много по-деликатен и рационален начин.

В началото по-деликатните контакти могат да не привлекат вниманието ни. Синхронизирани звуци и видения, премигващи светлини или неочаквани шумове, или дори привидно обикновени намеси като внезапен крясък на птица или звук от сирена на определено разстояние, могат да бъдат опити на духовете за комуникация. Етнопсихологът Холгър Калвайт посочва древни общества, които са живели в синхрон с природата, намирали са духовните си съветници в „растителното и животинското царство, както и в природните феномени като светкавици, гръмотевици, дъждовни бури, слънцето, луната, няколко планети, както и в множество нематериални същества”. Духовете в съвременния свят могат да се явят чрез електронните устройства и други предмети, създадени от човека. Колкото и абсурдно да звучи, някои от тях използват дори телефона, за да осъществят контакт. Въпреки че те рядко могат да се изразят гласно по телефона, те могат да го накарат да звъни (и да изглежда сякаш няма никой отсреща). Познавах една жена, която получаваше такива мистериозни обаждания (които телефонната компания не можеше да проследи) в продължение на няколко години. Огромното количество на такива „тихи” съобщения, оставени на телефонния секретар може да бъде знак за тези „телефонни” духове.

Духовни помощници

По време на пика на моето Кундалини пробуждане получавах вътрешни указания и понякога имах видения на духовни учители (включително тибетски монах и индиански шаман). Информацията, която получавах от тях беше винаги благопожелателна и полезна. Понякога, когато задавах въпроси, ми отговаряше глас, а понякога получавах отговори чрез простия израз на езика на знаците, който идваше от моите собствени ръце по начин, близък до мудрите. Бях обучавана по теми и концепции, много далечни на моя предишен духовен път. По време на тази много интензивна фаза видях и чух тибетски лама, който ме водеше през напреднала фаза на медитация, каквато преди никога не би ме заинтересувала (нито бих имала търпението да опитам). Този тип неочаквани включвания не са необичайни за тези, които преминават през процесите на Кундалини. Божествата и свещените икони, които се появяват в сънищата или виденията, могат да дойдат от различни култури или да допълват предишната религия на човека. Знам за няколко души от еврейски произход, които били привлечени към Христос чрез видения и сънища, както и за християни, получавали съобщения от хинду или будистки образи.

Подпомагащите образи могат да се появят пред нас в човешки форми или да бъдат безформени, често представяйки ни се чрез светлинни излъчвания. За някого тези учители и аватари се появяват само в тежки периоди по време на процеса. За други вътрешните водачи и духовни учители могат да съпътстват по-голяма част от процеса и могат да бъдат достъпни в продължение на години или за цял живот. Духовната помощ никога не се простира извън нашите желания.

Веднъж получих писмо от един мъж, в което се казваше следното: „Четох за хора, които са принудени да влязат в шаманско посвещение от някакви духове, с които шаманите работели. Те причинявали шаманска болест, която можела да бъде излекувана само чрез шамански методи. Тези шамани после са принуждавани да практикуват шаманизъм през целият си живот, за да останат здрави. Аз не искам да бъда роб на никакви животински духове, които да ме принуждават да работя с тях. Имате ли информация относно това?” Казах му, че от всичко което съм научила за шаманизма (и от личният ми опит), аз тълкувам това призоваване по различен начин. Шаманското призоваване е от различен порядък, различен от демоничното обсебване, в което нисшите същества могат да принудят личността да бъде на тяхно разположение. Моето разбиране е, че шаманът работи с духове от по-високи нива и не е въвлечен в разрушителни събития, така както един магьосник.

Шаманското призоваване не е заробване на никое ниво, а по-скоро посвещение да служим. Шаманите са посредници между хората и духовете и с тези си качества носят благословия и лечение на техните земни общества. Някои от нас, които получават своето призоваване, може да не се интересуват или да нямат желание за тази „задача“, но на ниво душа това е точно задачата, за която сме дошли тук. Духовете-пратеници идват, за да ни помогнат в изпълнението на тази мисия, а не за да ни принудят да направим нещо, което е против най-съкровените ни желания.

Повечето от шаманската литература, която намерих, набляга на това, че истинското шаманско призоваване не може да бъде отказано без опасност за самите нас. Това не е защото духовете отказват да уважат нашето решение и са отмъстителни и зли. Това е, защото призоваването е мисията на душата ни, подсещане за какво сме тук, и да откажем това всъщност означава да отречем нашия духовен път. В почти всички случаи, с които съм запозната, човекът който получава шаманско призоваване чрез болест (или други смущаващи живота намеси) не е поискал това съзнателно. Често те имат много негативни чувства в ранните етапи и искат да отърват себе си от това. Да бъдеш шаман не е лесно дори в култури, където това призвание е разпознато и приветствано от общността. Шаманският път изисква голяма доза почтеност, вяра и лична жертва, и много често носи със себе си повече лични страдания от всеки друг духовен път. Въпреки това, според моите възгледи, голяма чест е да бъдеш призван в тази древна и свещена традиция. Духовете ни придружават в свещено съдружие, но не очакват от нас да се прекланяме пред тях. Както един шаман, Малидома Соме, казва: „Вие не почитате духа, защото вие също сте дух, и духовете не се почитат един друг. Това, което най-общо ви отличава е, че сте временно заключени. Имате тяло като парче плат, което остарява”. И след като се освободим от това тленно тяло ние се присъединяваме към необременените духове в етера.

Съобщенията от тези същества могат да бъдат загадъчни и лаконични. Един мъж непрекъснато чувал някакъв глас да казва: „Времената сами ще се погрижат за себе си”. Това било много изнервящо за него, тъй като той не можел да разбере какво означава. Не очаквайте да можете да разберете насоките на вашите духовни водачи по техните тържествени съобщения. Някои водачи са много земни. В продължение на тридесет години един японски мъж се появяваше периодично в сънищата ми, обикновено като учител. Когато се появи за пръв път, си помислих: „Леле, мъдрец, когото мога да помоля за съвет!“ Помолих го за напътствия, очаквайки да ми каже нещо наистина проницателно. Той каза: „Намери си работа”. (Намерих си).

Духовете могат да ни предложат подаръци и захранващи обекти, които изглеждат странно според съвременните стандарти. За няколко години в нейното драматично Кундалини пробуждане, една жена, на име Рейчъл, започва да получава напътствия от същество, което се появява пред нея като природно духче. То казва на Рейчъл да отиде в двора на къщата и да копае на определени места, на определени дълбочини. Това продължава ежедневно за няколко седмици. При всеки един от тези походи се разкрива някакво природно съкровище, обикновено под формата на камъни или кости. Един от тези артефакти е полиран нефрит с размера на юмрук!

Абнаки авторът Джоузеф Бручак (абнаки е индианско племе, бел.пр.) казва, че в неговата традиция духовете наричат Маногемасак магически камъни (понякога във формата на животно) „специални подаръци за тези хора, които са спечелили тяхното благоразположение”.  Непослушното духче, което Рейчъл нарича „Мърморко”, прави много полтъргайст номера, които ужасяват гостите й. Предмети в нейния дом се местят тайнствено или изчезват внезапно. Въпреки че някои нейни приятели са притеснени от тези паранормални лудории, Рейчъл никога не се страхува. Точно обратното, Мърморко предизвиква у нея детска радост и често я разсмива.

Мистериозни съюзници

Подобно на другите аспекти на пробуждането, контактите със същества от други светове са възприемани не особено благосклонно от тези, които не разбират от подобни неща. Значими срещи със  същества от светлина могат да бъдат отхвърлени, като се приемат просто  за  сънища или въображение. Духовни съветници, чиято мъдрост идва от религиозната догма, а не от личен опит, могат да заемат особено скептичен възглед за посещенията от странни духове. Това може да бъде особено обезсърчително, когато хора с добри намерения – членове на семейството или професионалисти, настояват да се прекратят тези срещи чрез медикаменти или друг вид лечение. (От друга страна, някои хора, които за първи път се отварят към виждането на същества от отвъдното, са толкова стресирани от срещите си с тях, че самите те пожелават да започнат лечение с медикаменти).

В случая с Рачел, нейните съседи са били толкова шокирани от  безвредните й ритуали на копаене в градината, че са позвънили на полицията да ги разследва. Някои хора – лекари и лаици – пламенно вярват, че чуването на гласове или виждането на трансцедентни същности винаги е знак на психично отклонение. Човекът, преминаващ през трансформация, може много лесно да бъде етикетиран като шизофреник поради своите мистични преживявания. И, разбира се, тук са и тези, които предупреждават, че всички видения и гласове са работа на сатаната.

Приятелите на Рачел са се опитали да извършат екзорсизъм, но тя не е имала нищо общо с това. „Мърморко е част от мен –  обяснява тя години по-късно. –  Ако те трябваше да махнат Мърморко, те трябваше да махнат  също и мене.“ Това води до въпроса: Дали тези същества съществуват самостоятелно или са просто част от нашата собствена психика? Мисля си, че ако махнем „просто“, отговорът е – и двете. В свят, в който сме научени да изискваме или/или разграничения, този отговор може да е труден за приемане. Въпреки това за тези от нас, които преживяват пълния обхват на съзнанието, е очевидно, че светът е много по-сложен и многопластов, отколкото бинарната система на да/не, правилно/погрешно разграниченията, към които се очаква да се придържаме.

Има школи по метафизика, които претендират, че всяко събитие или взаимоотношение, светско или не, е паралелен двойник или активиране на вътрешни качества или конфликти. Това е принципът: каквото горе, такова и долу. Има теории в психологията, които приемат подобни взаимовръзки относно субективните и обективни преживявания като значими изрази на менталното и емоционалното развитие на индивида. Т.е. това, което ние виждаме (или на което обръщаме най-голямо внимание), или това, в което се въвличаме, по някакъв начин е отражение на нашето лично психично състояние. В този смисъл, всичко в нашия опит може да бъде и двете – както реално, така и вътрешно, символично. Нещата се случват в действителност, но начинът, по който ние преживяваме нещата, също разкрива нещо и за нас самите.

Това е много по-меко от призива, деклариращ паранормалните или магическите феномени само като „въображаеми“ и, следователно, лишени от значение. За мен най-странното нещо не е, че някои от нас са срещнали обитатели от други измерения, а това, че в историята на света само сравнително младата Западна мисъл започна да настоява на тази стерилна, материалистична и т.нар. рационалистична система от вярвания, която изключва по-голямата част от това, което е заемало централно място в почти всяка култура. В нашата модерна парадигма всичко, което не може да бъде „доказано“ от ограничените механични средства, се изхвърля от сферата на възможностите.

Но тази, по-скоро арогантна, пристрастеност към нашите технологии започва да изтънява дори и в средите на научната общност. Квантовата физика откри, че светът е по-неуловим и еластичен, отколкото дори можем да си представим. Може би, вместо да се питаме дали духовете са реално нещо, ние трябва да питаме дали Западният модел на реалността е реален. И, вместо да си задаваме въпроса дали нашите преживявания са реални, трябва да се запитаме дали са значими. Bradford Keeney, чието естествено доверие в съобщенията на духовете го е отвело в пълно с чудеса пътешествие на пилигрим, е забелязал, че „Дали човек вярва че има срещи с „духове“, „ходещи сънища“, „сънища“ или „несъзнавано въображение“, е по-малко важно от уважението към ученето и напътствието, което идва от такива преживявания“.

По целия свят институциализираното християнство е играло тежка роля в потискането на всичко, различно от своя собствен пантеон на небесни светци и ангели, признат  като единствен духовно валиден. Но Църквата поне разпознава и дава одобрението си за контакти с духове, когато те идват под формата на Дева Мария или посещения на Исус Христос. Мистиците сякаш винаги са били повод за смущение на религията, която ги е родила, защото често те срещат цялата природа на свръхестествените същества, без значение каква е доктрината на тяхната собствена религиозна традиция относно такива неща.

В своето обширно изследване на шаманизма Калвейт споменава за няколко случая, в които индивиди в съвременни аборигенски култури, които преминават през инициация за шамани, съвсем спонтанно се срещат с духове, познати единствено на техните предци. Тъй като християнските мисионери много отдавна са ги били лишили от техните родови племенни традиции, тези новородени шамани се почувствали уплашени и се съпротивлявали на непознатите духовни водачи. Духовете обаче не ги оставили на мира и в крайна сметка шаманите се разкаяли и ги приели като истински посланици от Отвъдното. В един от случаите коренен индианец в Америка е имал видение, в което Исус Христос му е казал да спре да следва религията на белите хора.“

Триумф в нощта

Чуването на духовете изисква по-скоро спокойствие, прислушване във вътрешния глас, отколкото представа за нещо или откриване на истини. Аз чувам, когато духовете ми говорят вътре в мен – от това, което Крее наричат акимуна, „свещеното място отвътре”. Духовете ни говорят още и чрез визуални и други метафори. Когато не се чувствах сигурна в себе си, докато пишех тази книга, духовете ми даваха своевременна литературна критика. От няколко седмици изпитвах затруднения с една глава и колкото повече работех по нея, толкова по-трудно ставаше. След цял ден писане поспах малко. Докато бях в полусънно състояние, много ясно чух прелистване на страници. Помислих си, че вероятно Чарлз чете вестник в трапезарията. Звукът от шумолящите страници се превърна в размах на криле. Изглежда, че летяха надолу по коридора към нашата спалня и нещото, което помня, е, че крилете пляскаха в моята глава. Това беше толкова ужасяващо, че почти се изтръгнах от този транс. Тогава си спомних, че този тип звуци са много характерни за Кундалини. Това знание ми даде кураж да остана в това преживяване още, за да видя какво може да се случи.

Следващото нещо, което чух, беше силен звук от рог в ухото ми, толкова силен, че ме заболя тъпанчето. Този звук беше последван моментално от друг рог, много мелодичен, звучеше почти като саксофон, свирещ на къс риф от вътрешната част на корема ми. Слънчевият ми сплит вибрираше с музикалните ноти, което за мен беше вълнуващо и забавно. Тогава чух блеенето на едно агне – много мил и нежен звук. В този момент се събудих от транса. Осъзнах, че досега не бях чувала никого да описва такъв начин на събуждане на Кундалини. Чудех се дали има някакво значение видът на звуците, които бях чула… Докато размишлявах над това, осъзнах, че съм получила аудиограма от духовете. Звукът на размахваните криле беше техният подпис, а шумолящите страници бяха моята книга. Съобщението, така както мога да го преведа най-добре, казваше следното:

1. Книгата беше в ръцете на Духа. (Това беше облекчение за мен, защото от самото начало за мен книгата беше посвещение на духа, но понякога чувствах, че тръгва в други посоки).
2. Аз надувах твърде силно собствения си клаксон.
3. Беше добре за мен да надувам рога, но трябваше да свиря с чувство (отвътре).
4. Моето намерение беше чисто и благословено от Христа, христовото съзнание (блеещото агне).

Всички тези точки имаха значение за мен. Страхувах се, че съм се отклонила в сърцето си от това, което бях написала, но агнето ме увери, че съм на прав път. Също така се притеснявах, че влагам твърде много автобиографичен материал в книгата, но саксофонът показваше, че е добре да свиря моята песен стига да наблюдавам склонността си да звуча сякаш се хваля (като свръхкомпенсация за това, че дълго се е случвало точно обратното и бидейки толкова обезличена, че хората да го приемат като покана да се отнасят с мен като човек втора ръка). Малко скромност е в реда на нещата.

Някои от по-игривите астрални същества могат да приличат на деца или животни. Някои издават определени звуци. Срещнах едно приятелски настроено същество, което правеше стакато звук като от Гайгеров брояч. Това същество не беше видимо за мен, но можех да проследя местонахождението му в къщата, като проследявах неговите тракащи звуци. То скачаше от едно място на друго със скоростта на светлината. Чувайки го от някой далечен край на къщата, след две секунди можеше да се окаже, че стои точно зад мен. Беше много внимателен дух. Първия път, когато направи звуковото си появяване точно до лицето ми, му казах, че ме плаши, и го помолих да се отдръпне малко. След това винаги се държеше на почтително разстояние от мен. Беше моят неканен гост от няколко седмици, когато моя приятелка също го чу, притесни се и искаше да направи магия, за да го пропъди. Не бях убедена в необходимостта от прогонване, но за да угодя на моята приятелка, се съгласих. Или заклинанието на моята приятелка проработи, или тракащото същество не искаше да се мотае на място, където не е желано. Което и да е вярно, това беше последният път, когато го чух.

Самата идея за съществуването на каквито и да е духовни същества кара някои хора да потръпват. Веднъж, докато бях на гости на причтеля ми Анди, чухме пронизително изсвирване от другият край на къщата. „Какво е това?” – попитах аз. Той каза, че неговите трима съквартиранти мислят, че звукът идва от водния нагревател в мазето, но че той самият не е сигурен в това. Звукът беше накъсан; понякога се чувал по няколко пъти на ден, понякога минавали дни в мълчание. „Може да е дух”, осмелих се да кажа. Едва го казах, когато се чу рязко изсвирване точно от мястото под масата, където седяхме. И двамата се смразихме. След кратка пауза Анди каза с престорено спокоен глас: „Може би е просто водният нагревател”. Аз се взрях в него. И двамата знаехме, че няма начин това да е нагревателят, но оставихме тази тема.

Враждебни срещи

Пола Гън Алън отбелязва, че много духовни същества „са доста приятелски настроени или неутрални към хората, които се осмеляват да се срещнат с тях, но някои наистина са настроени неприятелски”. Тя казва, че сред индианците (и други местни) „свръхестествените са много уважавани и приближавани с голямо внимание, защото не могат да бъдат контролирани от хората, чиито сили не са толкова големи като техните”. Тя предупреждава, че западните нео-езичници, които не са запознати с опасностите при общуване с духовни същества, поемат реални рискове, привличайки тяхното внимание. Да имаш рицарско отношение към духовете е голяма грешка. Духовете-пазачи обитават свещени места в райони, познати като силни центрове, места, където се провеждат духовни церемонии, както и в гробища. Обезпокояването на гробища или свещени места може да провокира гнева на духовете-пазители.

В деня, в който прочетох твърдението на Джоузеф Бручак, че „лош късмет застига и белите, и индианските общества като резултат на това, че тези предшественици (чиито гробове са били изровени) не са върнати по местата им на спокойствие”, имаше статия във вестника относно погребение в Охлън, датиращо на 5,000 години, което било открито при разкопаване за строеж на квартал в Калифорния. Археологът, нает от строителя уверил, че останките ще бъдат преместени на сигурно място… „Сигурно” по какви критерии? Бручак разказва също за специални места на Хаваите, където невежи туристи, въпреки поставените предупреждения, че премахването на камъни е незаконно, взимат свещени камъни за сувенири. Всеки ден, казва Бручак, „служителите на хавайския парк получават обратно повече от тон такива камъни, върнати в отделни пакети, грижливо опаковани от тези, които са ги откраднали. Обикновено камъните са придружени с точна карта на мястото, от което са били откраднати, с молба да бъдат върнати отново там. Писмата, които съпътстват тези върнати камъни обикновено съдържат списъци с нещастия, които са сполетели тези, които са ги откраднали”.

Отделно от духовете-пазители, които отмъщават на осквернителите, има и лоши духове, които просто са едни демони. Светец, като невероятния лечител Падре Пио, въпреки че е бил благословен от духовните пазители, имал многобройни срещи с тези неприятни обитатели на долния свят. Знам от личен опит, че тези нееволюирали създания съществуват, като някои от тях са направо разрушителни. Някои от тези същества имат форма, докато други изглеждат протоплазмени. Някои се появяват като неясни сили, като внезапни силни ветрове, изригвания, които могат да разтърсят дома, сенки и др. Веднъж ме приближи лошо същество, което излъчваше непоносима смрад. Интуитивно знаех, че това същество е астрален вампир. Години по-късно, когато разказвах за този случай на един мъж, който дълго време изучава окултизма, той ми каза, че езотеричните знания описват вампирите като притежаващи вечно миризмата на разлагаща се плът.

Демоничните същества обикновено са неразличими от духовните водачи и божествата. Някои хора предпочитат да наричат демоничните духове „негативни енергии” и да ги приемат като такива. Тези същества са съзнателни и по техния си начин интелигентни, въпреки че формата, под която може да ни се представят може да варира от вампирски проявления до смърдящи енергии, или просто като усещане за нещо зловещо във въздуха. Често демоните се показват като гротески или предизвикват чувство за нещо зловещо. Аз чувствам студен полъх или настръхване, когато такива същества са наоколо. Вярвам, че това се случва, защото тези същества изсмукват енергията ни. Съществата от по-високи нива излъчват, вместо да отнемат енергия от нас. Често те са обградени от светлина или сияещи ореоли. Най-странното тъмно същество, което лично съм срещала някога, беше някакъв вид астрално мекотело, което ме събуди през нощта. Дойде при мен, изплувайки от нищото и насилствено (изглежда и нарочно) се сблъска с врата ми. Чух звука от сплескване при сблъсъка и усетих много студено, влажно, слузесто усещане от тялото на това нещо, което са размазваше по кожата ми. Озадачена, заспах отново. На следващия ден се събудих с възпаление на гърлото, което продължи около седмица.

Когато тези същества говорят с нас, е важно и съдържанието на съобщенията. Нисшите същества са груби и неприятни в изказа си. Те могат да ни „посъветват” да нараним себе си или другите. Без значение какви те твърдят, че са, и без значение дали комуникират с нас чрез глас, автоматично писане или други паранормални начини, Роберто Асаджоли съветва да ги изучаваме „с много разум и трезва преценка и да не се влияем от техния необикновен произход или от което и да било твърдение, което те ни носят”. В неговата книга „Психосинтез” Асаджоли предупреждава, че „не трябва да се приемат за истинни съобщения, съдържащи определени заповеди и заповядващи сляпо подчинение, а също и тези, които величаят личността на приемащия”.

Покойната Фийби Бендит, психотерапевт, която посвещава много години на парапсихологичните изследвания, предупреждава, че макар и рядко, „има независими същества, които могат да се дегизират като божествени създания, светци или Учители, и които могат да опитат да подведат или да изкушат ученика на този етап”. Фалшивите същества лесно могат да излъжат за своите същности и да се маскират с носещи светлина имена, като „Вечното братство”, „Междугалактическо единство” и др. Има два начина да се провери предполагаемото висше същество: като мислено се проектира христовата светлина върху съществото, или като се повика истински светец или божество да направи проверката. Ако съществото е това, което твърди, че е, ще премине тестовете успешно. Ако не е, ще изчезне.

Дали от наивност или от свръхревностен ентусиазъм в работата им тези тестове за автентичност са пренебрегвани или игнорирани от много медиуми. Медиумите трябва да са подозрителни, ако някое същество им каже, че са избрани за свещени пазители на тайни, защото по някакъв начин са по-висши от другите хора. Духовните съобщения, носени от висши същества, никога не подхранват егото. И най-важното е, че висшите същества никога не ни подлъгват да направим нещо опасно или болезнено (и представяйки себе си като по-добри от другите хора нараняват и тях, и нас). Нашите духовни водачи могат да бъдат строги и взискателни и да поискат от нас да рискуваме по нови начини. Но те никога няма да ни подтикнат към превъзнасяне, унижение или извратеност. Доверете се за това на инстинктите си. Ако по някакъв начин се чувствате нервни или неспокойни около някой дух, кажете му да се разкара.

Някои източници погрешно твърдят, че злобните същества или гласове не могат да се появят по време на събуждане на Кундалини. За тези, които са имали контакти само със светли същества (или с никакви), идеята че духовността е защита от нисшите същества, може да е успокояваща. Но такива твърдения са болезнени за тези, чиито опити включват тези негативни контакти. Може би е по-точно да се каже, че духовното пробуждане може да осъществи както висши, така и нисши срещи. Повече бих се притеснила от липсата на срещи с висши същества, отколкото от присъствието на демонични създания. Но дори и тук, обобщенията могат да бъдат разрушителни. Ако личността е стабилна и способна да се справи с опитностите си, независимо от тяхното естество, не бих била притеснена.

Демоничните създания не се тълпят по много около личности с разширено самосъзнание, нито възприемането на тези същества не означава, че нещо дяволско ни се случва. Точно както духовните водачи, тези низши създания съществуват в човешкия живот, дори и малко хора да са няасно с това. В един момент на нейносто пробуждане Ирина Туиди е виждала тъмни форми да се прилепват към хората или да ги следват. Но тя вижда също така и божествата и ангелските духове да светят и да танцуват наоколо. Ние живеем сред много типове съзнания и в двата свята – във физическото и в психичното измерение.

Не искам да предписвам универсални начини за справяне с тези натрапващи се същества, защото се съмнявам, че има нещо такова, като правилна процедура – или ако има, аз не притежавам мъдростта, за да я предложа. Класическият съвет към екстрасенсите е да избягват неприятелски настроените същества, като просто ги игнорират. Ако не могат да бъдат игнорирани, обикновено е напълно достатъчно да им се каже просто да си тръгнат. Една жена, която е духовно пробудена, ми каза, че когато усети такива същества наоколо, тя мислено ги предупреждава: „Дори не си го помисляйте!” Това ги плаши извънредно много. „Когато срещнете такова същество от тези тъмни измерения, – ни съветва Натаниел Олтмън – трябва да следвате интуицията си относно тяхното намерение“. Ако имате съмнения, говорете от най-съкровената си същност: “Ако идваш в името на Бога си добре дошъл. Ако ли не, моля отиди си”. Това трябва да е придружено с молитва към Бог за защита и яснота. Ако съществата са настоятелни или проблемни, може да се наложи по-насилствен метод. В историята за неговата лична трансформация Бру Джой изревава „Изчезвай!” на заплашителното същество. (И то наистина изчезва).

Използването на тамян гони „лошите” духове, както това прави горенето на градински чай и кедър в прочистващите обреди с пушек на индианците. Слънчевата светлина ги разтваря, така че вдигнете щорите, ако те обитават тъмните стаи на дома. Хубавата музика също ще помогне да ги отпратите. Открих от собствен опит, че дори най-страховитите или зловещи същества реагират благосклонно на честността и искреното разбиране на техните сили. Висши или низши, аз изпитвам страхопочитание към тези същества и не се колебая да споделя това с тях. Не се опитвам да лаская отвратително привидение, преструвайки се, че го смятам за красиво, напротив, поздравявам го за неговата ненадмината, великолена грозота. Ужасяващите същества не само знаят, ча са ужасяващи, те се наслаждават на това да са такива. По никакъв начин техните характеристики не са по тяхна вина, това просто е тяхната природа, начинът по който са създадени да съществуват. (И като всеки друг, те също искат да бъдат уважавани за това което са).

Призоваването на помощ отгоре (от различни божества, Исус, духовните водачи, любим гуру и др.) е друг ефективен начин за справяне със заплашителните същества. Веднъж, когато бях в състояние на границата между съня и будността, бях заговорена от куп демони, които скачаха навсякъде около мен. Лежейки в леглото си, напълно наясно със ситуацията, можех да почувствам как ровят в астралното ми тяло и се отдалечават, но не бях способна да помръдна. С цялата си воля се борех да се събудя. И тогава мислено се обградих със светлина. Твърде уморена да продължа да го правя, аз се отпуснах отново в полумрачното състояние. Те отново ме нападнаха, но бяха с променена форма. Можех да разпозная същите същества, но този път, проявявайки се като рояк бръмчащи мухи, които се спускаха към главата и лицето ми. Извиках Нийм Кароли Баба (индуистки светец) за помощ и изведнъж стана мирно и спокойно.

В предишните ми опитности винаги е имало причина за появяването на същества, без значение колко нееволюирали или плашещи да изглеждат. Те са неизменни предвестници и ако съм внимателна, обикновено усещам какво искат или какво ще ми разкрият. След като получа съобщението, аз им благодаря, че са дошли при мен. Ако е натрапник, му казвам да се „върне в правилното място за него във вселената” и го успокоявам (демоните също имат страхове), че светлината ще го заведе у дома, където ще е в безопасност.

Понякога чувствам присъствието на същества (не е задължително да са зложелателни), които се опитват да ме използват като канал. Нямам влечение към медиуми и мислено им казвам това. Казвам им, че няма доброволно да стана инструмент, чрез който да говорят, но ако имат да кажат нещо, съм готова да ги изслушам. След това мога да реша дали да предам съобщението на други хора. (Досега това условие винаги ги кара да се отдръпнат).

Един много интересен феномен, който е срещнала Бони Грийнуел в нейната практика, са личности, чиито Кундалини са започнали да се издигат, след като са били посетени от извънземни или са били отвличани от НЛО! В някои случаи Кундалини процесът вече е започнал, когато контактът с извънземни е осъществен. (Има много доклади за спонтанни издигания на Кундалини при състояния, близки до смъртта). Грийнуел твърди, че когато нашето съзнание се разширява, ние ставаме приемащи станции, способни да засекат комуникация от много по-широк кръг интелигентности във вселената.

Малките хора

Природните духове, или Девите, са отделно класифицирани сами по себе си. Те са дълбоко недоверчиви към човечеството и могат да бъдат мрачни или ядосани, но не са злонамерени по своята същност. А.Е.Пауъл казва, че „те също се маскират понякога като мисловни форми, създадени от хората, и мислят, че е голяма шега да надуват фанфари, да размахват раздвоена опашка и да издишат огън, докато нахлуват”. Но Пауъл (теософ, чиито източници на информация са непреки доклади от други екстрасенси) греши в толкова много от коментарите си, че не съм сигурна дали в този случай е прав. Подозирам, че тези „дяволи в мисловни форми” са всъщност проявления на фавни (горски полубожества).

Робърт Огилви Кромби или т.нар. „Рок”, един от първите членове на обществото „Файндхорн”, казва, че неговата първа среща с фавн се случва, точно след като медитира под един бук. Той почувствал, че същността му се слива с тази на дървото и тогава фавнът се появил. Фавнът много изненадано осъзнал, че Рок го е забелязал. „Не мога да повярвам! – казал той. – Хората не могат да ни виждат!”. Рок отговорил: „О, да, Някои от нас могат.” По-късно Рок срещнал царя на фавните, царя на природата Пан, който го пекъл на грил, за да провери предразсъдъците му: „ Не ме ли взе ранната църква като модел на дявола? Виж моите копита, моите космати крака и рогата на челото ми”. На това Рок отговорил: „Църквата превърна всички езически богове и духове в дяволи, демони и зли духове”.

Първия път, когато видях един от тях беше след издигането на Кундалини в мен. Един следобед се взрях в прозореца към градината и видях фигурата на едно приличащо на набито, зеленикаво, деветгодишно дете, кацнало високо в клоните на ореха. Погледах настрани и осъзнах, че това е много странно. Веднага върнах погледа си, а „детето” беше изчезнало. На тези, които имат западно мислене, този разказ може да изглежда глупав и непоследователен. Обществото ни програмира да преценяваме всичко от строго практична гледна точка. Ако това зелено същество не ми дава информация или специални сили, които ми дават предимство в ежедневния ми живот, какъв е смисълът от него? Някои хора биха попитали какво добро има в това да видиш дъга. За тези от нас, на които е разрешено да погледнат в други светове, привилегията да възприемем тези чудни същества е напълно достатъчна.

Има много направи-за-да-повярвам игрички, измислени, за да се извикват духове от хора, които биха припаднали, ако се появи истински дух пред тях. Това е глупаво и опасно. Духовете са истински и съществата, които най-вероятно биха били привлечени от нагли привиквания, не са тези, които бихте искали да са наоколо. Извикването на приятелски духове под формата на „силни” животни е много популярно по много семинари. Често това се прави без да бъде разбирано естеството на духовете. Чувала съм за семинари, в които лидерите инструктират участниците да си изберат тяхното животно-помощник или дори да изберат животното-помощник на някой друг участник. Нашите помощници не са булки, избрани по каталог. Те идват при нас в нашите сънища, видения или опитности в живота, а не чрез нашите предпочитания.

Ако аз трябваше да си избера моите водачи, вероятно щях да избера делфин или елен. Преди години една жена, която твърдеше, че вижда животните-водачи на хората, докосвайки тяхното чело, ми каза, че моето животно е слон (може би защото името ми е Ел). Сред моите духовни водачи няма такива животни. Вместо това непрекъснато съм посещавана от тигър, костенурки, змии и други създания. Чарлз също има някои то тези помощници, включително мечка, която се появи когато заедно с него обсъждахме един от моите сънища. Помощниците на други хора могат да се материализират по други начини. Когато имах контакт с Глен Морис, неговите черни нинджа паяци се материализираха (като реални паяци) в моя дом. За тези, които преди не са осъзнавали колко неботяни и безбройни са населяващите вселената същности, осъзнаването на тези същества от други измерения в началото може да бъде тревожно. Може да бъде особено трудно да се приемат тези опитности като нещо повече от фантазия, когато самите вие сте ги преживяли. Имам щастието да притежавам много доказателства в това отношение. През целия си живот, въпреки че никога не съм правила опит да призовавам или да настоявам по някакъв друг начин пред тези метапсихични същества, съм имала толкова много взаимодействия с тях, че съм напълно убедена в тяхното съществуване. Много от моите срещи с духове са се случвали в присъствието на други хора, които също са видяли, чули или почувствали съществото.

Много от нас приемат целия този дебат за вътрешното и външното като дуалистична илюзия. Пространственото месторазположение и произход губят значение при по-разширени нива на осъзнаване, като важното е колко създаваме и как точно сме участвали в която и да е част от събитията в живота ни. Дали духовете все пак идват отвътре, отвън или някъде отвъд нашето разбиране няма никакво значение. Това, което е по-важно за мен, е възможността за цялостно духовно общуване с тези магични същества и чрез това да се свържа отново с величието на съществуването.

Chapter 9: SPIRIT VISITATIONS

Превод: Цветанка Филева,

Редактор: Петя Стоянова