Прииска ми се да споделя една анимация, направена по известния „мит за пещерата“ от Платон. За мен той е една от най-красивите метафори за затворената божия искра в света на материята и страданието, което тя изпитва.

Според този мит ние, хората, не познаваме истинската природа на нещата. Подобно на затворници в пещера, които са приковани с тежки вериги с гръб към светлината, никога не можем да видим как изглежда истинският свят. Единственото, което виждаме, са отражения на отраженията; можем само да гадаем какво точно виждат очите ни.

Оригиналният текст, който представя този мит, е под формата на въображаем диалог между Сократ и Главкон, а цялата история, представена чрез картини, можете да видите в тази анимация:

Когато гледам това филмче, се сещам за гностиците и страданието на падналата в материята София. Мисля си и за книгата „Силата на Кабала“ от Йехуда Бърг, в която също се разказва за двете Царства на светлината и на мрака – царството на светлината е 99% процента, а на мрака – само един.

Животът в пещерата е живот в този един процент мрак. Затова, когато дойде моментът душата да се пробуди, чувството е, че си потънал в дълбок мрак. И възниква копнеж по нещо, което не е от този свят.  Започва дългият път за излизане от света на сенките в пещерата.

По-горната история може да се разбере само със сърцето. И само от хора, които знаят отвъд ума си за света на светлината.

Камелия

Духовна трансформация