Perenoel1875-1Едно от най-хубавите преживявания по време на коледните и новогодишните празници е получаването на подаръци. А символ на това е дядо Коледа, който, нарамил на гръб голяма торба с подаръци, пътува по покривите на къщите, спуска се през комините и ни оставя докато спим подаръци под елхата.

Изключителната жизнеспособност на образа на дядо Коледа се корени в именно в неговата щедрост, израз на която са и подаръците.

Корените на съвременния дядо Коледа са християнски и стигат до реална историческа фигура – Свети Николай, който е роден през втората половина на 3 век след Христос в град Патара (Мала Азия). Свети Николай бил известен с много чудотворчества, но това, което го прави първообраз на съвременния дядо Коледа, е именно неговата щедрост – не само защото се отказва от цялото си богатство в полза на бедните, но и защото тайно прави дарения на човек, който щял да тръгне по пътя на злото.

St.Klaus3_„В преданията е отбелязано, че един заможен човек от гр.Патара ненадейно изгубил своето състояние и изпаднал в голяма немотия. Привикнал към богатството, ужасен от безизходицата на бедността той намислял нечестиви начини за придобиване на средства и имал дори намерение да пожертва честта на трите си дъщери за пари. Научавайки за това една нощ Николай се промъкнал през прозореца и подхвърлил голяма кесия с жълтици. Когато се събудил бащата не можел да повярва на очите си. Парите били употребени за женитбата на най-голямата дъщеря. След време Николай подхвърлил друга кесия и за средната, която била за женене но семейството й пак нямало средствата. Повярвалият баща помолил Бог да му покаже кой е тайният благодетел. Една нощ това му се отдало. Като чул шум той подгонил тайнствения човек. Настигайки го разкрил самоличността на тогавашния пастируващ Патараската област – Николай, където замествал чичо си.“

източник: „Истината за Санта Клаус“, www.blagovremie.com

Превъплъщенията на тайния благодетел Свети Николай до скришно носещия подаръци Санта Клаус преминават през съкращаването на неговото име в Холандия, където от Свети Николай (Sint Nicolaas) той започва да се нарича Синтерклас (Sinterklaas), а чрез холандското минало на града Ню Йорк в началото на 18-ти век Синтерклас стига и до Америка, този път преименуван като Санта Клаус (Santa Claus).

Именно в Америка започва постепенната комерсиализация на този образ – първо в магазините, предлагащи рождественски подаръци, които започват да се наричат „Офиси на Санта Клаус„, а след това и чрез слагането на комин в магазина, от който да падат подаръци за малките деца. Най-голям успех обаче има преобличането на един мъж от Шотландия като Санта Клаус и поставянето му на входа на магазина, където той посреща малчуганите, прошепващи в ухото му своето съкровено желание.

Рекламната кампания на Кока-Кола от 1932, наречена „Санта Клаус също пие кока-кола„, само популяризира този вече създаден образ на добродушния белобрад старец, облечен в червени дрехи.

Тъй като по-голямата част от нас сме загубили връзката с християнските корени на образа на Санта Клаус/дядо Коледа, ние познаваме основно комерсиалния вариант на неговото посещение в дома ни чрез подаръците, които купуваме за близките си. Но ако си припомним тези корени, ще можем да освободим символа от търговската му опаковка и така ще видим само неговата щедрост. А щедростта е различна от трескавото предновогодишно пазаруване или коледните отстъпки по магазините. Тя е качество на сърцето и затова формите, които заема, могат да са безкрайно много.

А най-хубавият подарък, който можем да получим, е отвъд материалните вещи – той е любовта – най-голямата награда от Живота за добротата, която носим в сърцето си.

Духовният смисъл на образа на Дядо Коледа най-добре може да се разбере чрез историята за холандския Синтерклас, представена от Жан-Францизка Круз – ван Делден в книгата й „Символика на приказките“, където тя я тълкува като разказ за духовно посвещение.

 

„Историята за Синтерклас и произтичащият от нея обичай в Холандия представлява странна смесица от сага, легенда и мит; сага, защото е съществувала такава историческа личност: Синтерклас е бил епископ в Мира през IV век, а сега е светият закрилник на Амстердам. Легенда, защото Синтерклас не е друг, а покръстеният Вотан, който идва през нощта на 21 декември (датата на зимното слънцестоене) на земята, яхнал бял кон, за когото според обичай хората оставят на нивата стиска слама. Той докосва земята с вълшебна пръчка, за да осигури плодородие и добра реколта.

В страните, където Синтерклас не се чества като отделен празник на децата, символичният образ на Вотан се слива с този на Дядо Коледа (Дядо Мраз) и се празнува на 23 или 24 декември, което е много по-логично, тъй като празникът на светлината (старинната скандинавска Коледа, чествана още като зимния Свети Йоан при франкмасоните) се пада на 23 декември. Но светията има рожден ден на 6 декември и тази дата бива избрана всъщност за свързания с него празник в Холандия. Вотан имал два черни гарвана, двамата му верни помощници: Хугин и Мумин, съответно неговите мисли и неговата памет. А самият той бил известен и под името Хникир (Хникар).

И ето че този „никер“ (презрително название на негър) се превръща в черния слуга (паж) на Синтерклас. Пръчката му (първоначално във формата на чатал) препраща към магическата пръчка от леска, символ на живота. Дори луната, която би трябвало да просветва през дърветата, се вписва в това митологическо изображение. Тя определеля степента на плодородие, както и нашите свръхестествени способности.

St.Klaus4_Какви елементи от класическата приказка има в тази история? Доколко тя може да се оценява като разказ за духовно посвещение? Ако приемем посвещението в по-широк смисъл като разширяване на съзнанието, то несъмнено отговорът е положителен… Какво прави Синтерклас?

Той язди на лунна светлина по покривите на нашите домови (нашият Свръхаз) на бял кон. Образът на белия кон се среща в безброй приказки като символ на пречистена и възвисена воля. Неговата памет, в образа на чернокожия паж, надничащ над рамото му, поглежда през комина в дома на нашето сърце, за да види какво сме извършили. Ние, естествено, знаем много добре какво сме направили, но сега заговаря съвестта ни: ще си припомним всички грозни постъпки, които сме допуснали тогава. А това не е нищо друго освен разширяване на съзнанието.

Едва тогава ще получим благословията на светеца, който ще ни докосне с вълшебната си пръчка. Така той ще ни освети с божествената сила на своята Вотанска (митическа) същност. Следователно можем да кажем, че въпреки всичко историята за Синтерклас е приказка. Останалото са колоритни подробности и разкрасявания, които се наслагват през вековете върху канавата на основния сюжет. Но дори и тези „разкрасявания“, като например „сюрпризите“ за Синтерклас, грижливо опакованите подаръци, съдържат един по-дълбок „приказен“ смисъл.

Човек не знае какво има в пакетите, открива го по-късно. По същия начин не сме очаквали, че „отплатата“ за признатата грешка ще ни изненада, също както разопакования подарък, със своето съдържание – с чувството за облекчение, за вътрешната пълнота, за по-дълбок поглед върху същността на нещата“.

Жан-Францизка Круз – ван Делден, „Символика на приказките“, с.12-15

До холандския светец, който влиза през комините, за да оставя подаръци, стои не Снежанка, а два черни гарвана или един черен паж. Черното в дадения случай обаче не е нещо лошо. То е израз на справедливостта, според която всеки един от нас получава дарове според заслугите си. Францизка Круз тук ни казва, че най-ценният от тях е разширяване на съзнанието. Защото съзнанието – това е нашата най-дълбока и неумираща същност. В този смисъл разширяването на нашето съзнание не е нищо друго освен нашето духовно израстване. Само този вид разширение води до чувството за изобилие, а изобилието – до щедрост. Този подарък е истински ДАР, защото не може да се купи. За него можем само да сме дълбоко благоДАРни, защото намира въплъщение и в ДАРбите, които идват от измерението, в което вълшебни коне препускат върху покривите на къщите, а вълшебни старци правят чудеса.

Макар и християнски по произход, днес образът на Санта Клаус е популярен в цял свят, включително и в нехристиянските страни. Многобройните имена, с които го наричаме, са само различните думи за назоваване на щедростта и даровете, които получаваме заради добротата на сърцето си.

Maкедония: Дедо Мраз * Аржентина, Колумбия, Испания, Парагвай, Перу и Уругвай: Papa Noel * Чили:Viejito Pascuero; Коста Рика: Colacho * Мексико: Santa Claus * Пуерто Рико: Santa Claus произнася се „Santa Clo“ * Доминиканска република: Santa Claus произнася се „Santa Clo“ * Венецуела: San Nicolas * Германия: Weihnachtsmann или heiligen Nikolaus * Бразилия:Papai Noel * Дания: Julemanden * САЩ: Santa Claus * Финландия: Joulupukki * Франция: Pere Noel * Англия: Father Christmas * Исландия: Jolasveinn * Италия: Babbo Natale * Нидерландия: Kerstman * Норвегия: Julenissen * Португалия: Pai Natal * Румъния : Mos Craciun * Русия: Дед Мороз (Морозко) * Сърбия: Deda Mraz *  България: Дядо Коледа * Швейцария: Christkind * Гърция: Agios Vasilis * Австрия: Christkind (Christ child) * Естония: Jouluvana * Швеция: Jultomten * Украйна: Svyatyy Mykolay * Уелс: Sion Corn * Канада: Santa Claus; Pere Noel * Ирландия: Santa Claus * Турция: Noel Baba * Полша: Święty Mikołaj / Mikołaj * Латвия: Ziemassvetku vecetis („Christmas pop“) * Белгия: Sinterklaas

Хубави празници!

Камелия Хаджийска

Желанието