„Воинът на светлината никога не бърза.

Времето работи в негова полза; той се научава да владее нетърпението си и по този начин избягва необмислените постъпки.

Вървейки бавно, той забелязва колко уверени са крачките му. Знае, че участва в един решителен момент от историята на човечеството и че трябва да промени себе си, преди да промени света. И тогава си спомня за думите на Ланца дел Васто: „На една революция й трябва време, за да се наложи.“

Воинът на светлината никога не откъсва плода, преди да е узрял.“

Паулу Коульо, „Воинът на светлината“

Казват, че „който бърза, бавно стига“. След което препоръчват да се „бърза бавно„. Защото някои неща се случват бавно, а най-хубавите неща се случват най-бавно. Вероятно затова са ценни. Ценността им се измерва с времето, което е било необходимо, за да станат това, което са станали. Прилича на разликата между младото и отлежалото вино. За да има промяна в качеството, необходимо е натрупване във времето на определен опит и преживявания.

И тръгналият по духовния път човек знае това. Неговата цел е алхимичното злато и той има силата да овладява импулсите си, докато не дойде подходящият момент за действие. Той никога не откъсва плода, преди да е узрял.

Воинът на светлината Духовни учители Как се случват промените Паулу Коелю Чувствата