Въпрос на личен интерес

„Един фермер, който винаги печелел наградата за най-добра царевица на местното изложение, имал навика да споделя семето от нея с всички фермери в областта. Когато го попитали защо, той отговорил, „Това наистина е заради личен интерес. Вятърът разнася цветния прашец от поле на поле. Така че, ако моите съседи отглеждат по-нискокачествена царевица, взаимното опрашване ще намали качеството и на моята собствена царевица. Затова аз съм загрижен те да посаждат винаги най-доброто.“

Източник:  101 Zen stories

Не познавам по-добра история, която да илюстрира какво означава идеята за „взаимозависимост„. Както и оксиморона „позитивно его“ :). Затова я използвам, за да обясня.

За някои хора думата „позитивно его“ е оксиморон, защото звучи като „алтуистичен егоизъм“. Но именно парадоксалността на това съчетание е израз на това, че обединява противоположностите по един неконфликтен начин. Как? Като сме наясно, че каквото и да правим, го правим заради себе си, дори и на пръв поглед да изглежда точно обратното.

Мислите за това колко сме добри и щедри като източник на извличане на вътрешна ценност неизбежно водят до проява на негативно его. Затова, когато поради една или друга причина се почувстваме жертва на хора или обстоятелства, които не отговарят реципрочно на нашата „безкористна щедрост“ и „искрена добронамереност“, истината за собствения ни алтрузъм лъсва.

В този случай негативността на егото ни се корени в липсата на достатъчно себепознание, в нашата наивност. Но след като опознаем и сенчестото лице на човешката психика, можем още в самото начало на своята щедрост и споделяне на своите дарове да влезем с нагласата „правя го заради себе си“. Тогава няма опасност от самозаблуда. Вече сме подготвени да се справим с една от най-фините маски, които негативното его носи – илюзията за безкористност.

И така, първата от стъпките за изграждане на здраво чувство за Аз е като сме наясно с мотивацията ни – винаги правим нещата заради нашия личен интерес, заради нашата царевица. Втората е да видим Голямата картина и да видим как нашата царевица всъщност печели от това да споделяме своите най-добри постижения с другите. Това ще ни помагне с рационални аргументи да се преборим с ирационалното вярване, че подобен акт ще ни ощети.

За да отчетем и двете страни на монетата, е важно да отчитаме и условията, когато е добре да не дадем това, което имаме. И вместо това да го задържим за себе си. В света на дуалността определено има място за такова действие.

Но ако тази история стига сега при вас, проверете дали не е, за да ви подтикне да проявите своя алтруистичен егоизъм.

Камелия Хаджийска