„Обикновено не можеш да обясниш на околните какво се е случило, защото пътят на разбирането е препречен от предразсъдъци: „всички са еднакви“, „такива неща не съществуват“, или, ако ги има, са „патологични“, а освен това и изключително нецелесъобразни, „да се мисли, че нещо такова би могло да има значение, е чудовищно високомерие“, „всичко е просто психология“.

Последното възражение е особено популярно в наши дни. В основата му стои странното подценяване на психичното, което се смята за нещо субективно и произволно, а оттам и напълно незначително, и това – при цялото въодушевление от психологията…

Сякаш някакви магьосници ту омагьосват, ту разомагьосват душата и я оформят според настроението си.

Неприятното се отрича, а нежеланото се сублимира, плашещото се обяснява, опровергават се заблудите и в крайна сметка човек решава, че всичко е вече по местата си. При това забравя за най-важното – съзнанието с неговите фокуси е само незначителна част от психичното, преобладаващата част от което е несъзнавана даденост – недостижима и непоклатима като гранит, готова всеки момент да се стовари върху ни по силата на неведоми закони.“

К.Г.Юнг, За развитието на личността, 302

 

Аналитична психология Карл Густав Юнг