За баща ми и за астрологията

На 6-ти август баща ми навършва осемдесет и една години. С тази публикация искам да изразя благодарността си към всичко, което съм получила чрез него, както и да споделя моя подарък – представянето тук на неговия сайт: https://dhadjiiski.wordpress.com/

Доста години след като загубих майка си, си дадох сметка, че гледам на родителите си като източник на подкрепа в живота ми по два различни начина: майка ми – от Небето, а баща ми – на Земята. Въпреки че и с двамата отношенията ни не винаги са били лесни, в това виждам начинът, по който са се създавали условията за оформянето на моя „жълъд“. И, докато чрез майка ми дойде духовното посвещение – преживяването да си докоснат от смъртта на доста ранна възраст,  то чрез баща ми дойде връзката с живота и със Земята, която ни храни. Както и нагласата, че остаряването, всъщност, може да бъде хубаво нещо.

За баща ми осемдесет и една години са чудесна възможност за ново начало – завършват девет цикъла от по девет години и започва нов – десети. Не знам дали сега с този „подарък“ към него ще съдействам за въпросното ново начало, но знам, че в негово лице имам жив пример, че възрастта не е ограничение, а възможност за нещо ново и дори по-хубаво. Ако го свържа с астрологията, съм склонна да видя в това начина, по който в семейната ни система сме склонни да използваме енергията на Сатурн в хороскопа. Имам пред вид, че този архетип се свързва както с ограниченията във времето и пространството, така и в превръщането на оловото в злато. Сатурн – това е Главният алхимик в рождената карта на човека. И всеки, който се е опитвал да превръща оловото в злато знае много добре, че за да се случи подобна дълбока трансформация, е необходимо време. Понякога – доста дълго време. В този смисъл за хората с алхимична нагласа остаряването е хубаво нещо  – за тях то е приближаване към златото.

Трябваше ми доста време и многобройни позитивни обратни връзки от хора, на които баща ми е правил консултации  в областта на кармичната астрология, за да преодолея моралните си задръжки, че „правя реклама по роднинска линия“. Вече мога да го направя с чисто сърце, знаейки, че читателят може да разгледа неговия сайт и сам да прецени доколко да се възползва от тази възможност, както и да разбере правилно поводът за настоящата ми публикация. Този повод се нарича благодарност и признание за дългия път, извървян от него в тази така сложна територия – астрологията.

И тъй като неговият сайт е сайт за астрология, бих искала да споделя и моето отношение към тази древна езотерична наука – защо я ценя и какво означава тя за мене.

Аз и астрологията

„Естественият хороскоп е мандала. Естественият хороскоп също така е пълната астрологическа символика на знаците, домовете, планетите, точките и аспектите. Като мандала, центърът на естествения хороскоп е, както всички центрове, Единният. От Единният се изразяват навън дванадесетте (зодиакалните знаци и домове). Всеки от тях има свой собствен център, който е неговата Същност.“

Gargatholil, Depth Astrology, vol.1

Основната дума, която описва отношението ми към астрологията е – средство за себепознание. Понякога – незаменимо. Има ситуации в живота ми, когато именно астрологическото познание ми е помагало да се ориентирам в изборите, които стоят пред мен, както и в смисъла на това, което ми се случва. Като се има пред вид нагласата ми, че мразя думи като предопределение и предначертан път, както и това някой да ми слага етикети каква съм и какво ще ми се случи, вероятно става ясно, че отношението ми към астрологията не е като към оракул или специалист по психологическо портретиране, а като пътна карта в сложната територия на Духа.

Интересът ми към астрологията се отключи чрез книгите на Лиз Грийн, която е юнгиански терапевт и един от създателите на психологическото направление в астрологията. Всъщност, именно трудовете на К.Г. Юнг и понятието му за архетиповете, обитаващи колективното несъзнавано на човечеството, са в основата на новия курс в астрологията от миналия век, който довежда до нейното съживяване и дори бум в тази област. В своя обзор на историческото развитие на астрологията през вековете, Алън Оукън пише:

„През тридесетте години силно са се развили психологичните подходи за обрисуване на рождената карта. Тези подходи се разширяват така, че да включат и някои методи на лечение и терапия при астрологичното консултиране. Работата на Юнг с архетипите (а също с астрологичната и метафизична символика) служи прекрасно на най-полезното и добре развито хуманистично течение в астрологическата интерпретация. Работите на Лиз Грийн, Джеф Йовър и късният Ричард Айдеман изпъкват като основни примери за тази хуманистична тенденция в съвременната астрология. Разработките на Роберто Асаджиоли върху психосинтеза също са допринесли много за знанията на някои съвременни астролози (в това число и на автора). И в традиционната, и в езотеричната астрология юнгианската психология и психосинтез се занимават със Закона за съответствието (известен също като закон на Хермес – каквото горе, такова и долу). Астрологията, както и тези два психологични подхода, се опитва да свърже макрокосмоса и микрокосмоса от гледна точка на човешкия опит.“

Алън Оукън, „Астрология за душата“, с.19

Психологическото направление в астрологията рязко променя облика на астрологията във вида, в който е била до този момент, и я хуманизира – превръща я в средство за психологическо консултиране и дори за лечение. Оказва се, че двамата психиатри, които в най-голяма степен са ми помогнали и на мен лично да свържа психотерапията с духовността – Юнг и Асаджиоли, са същите, които са дали тласък и са поставили основите на това направление в астрологията. Нещо повече, в някакъв смисъл нещата в един момент дори са се обърнали. Аз самата започнах по-добре да разбирам как действат архетипите в човешката психика именно чрез астрологията, тъй като автори като Лиз Грийн, Хауърд Саспортас и други терапевти, свързвайки знанията си в областта на психотерапията с познанието на мита и астрологическата символика, са способни да дадат истински проникновена психологическа интерпретация на архетипите.

По-дълбоката причина за моя интерес към астрологията обаче е отвъд психологическото направление в нея, където интерпретацията на рождената карта все още е основно на нивото на его-психологията.  Това, което наистина привлича вниманието ми към тази древна езотерична наука, е възможността да се види душата на човека – да се опознае нейната уникална форма, която има своите корени в безкрая и която не идва на този свят като „чиста дъска“ – една Tabula rasa, върху която само родителските гени и социалната среда определят какъв ще бъде характера на детето. Става дума за ориентираната към Душата астрология, която може да отговори на такива въпроси като: откъде идваме и накъде отиваме; защо нещата в живота ни се случват по този начин и какъв е скритият смисъл зад тях; какъв е потенциалът, който носим със себе си и как да го изразим по най-добрия начин. Накратко, какъв е нашият жълъд и как да го подхранваме, за да се осъществи съдбата на дъба, заложена в него.

На едно психологическо ниво е лесно да се разбере рождената карта чрез метафората за рентгенова снимка – виждаш скелета на това, което действа под повърхността на съзнанието – базисните принципи/архетипи, които са налични в психиката на всеки един човек. Важното е обаче да се добави, че това не е статична снимка! По-скоро това е ехография – една жива картина, в която различните вътрешни душевни сили оживяват във взаимодействието помежду си – понякога хармонично, подсилвайки се и обогатявайки се взаимно, а друг път конфликтно – пораждайки напрежение, но и така безценната възможност за осъзнаване и трансформация на съзнанието. Накратко, рождената карта е не само снимка на семето – жълъда, в който е заложен зародиша на бъдещата ни форма; тя е и динамична карта на силите, които му въздействат и го мотивират да расте и да се проявява във външния свят

На едно езотерично ниво, след като човек е „взел завоя“ и по-важни от личните му желания вече са станали повелите на Душата, същите тези архетипни сили в рождената карта започват да се виждат като безлични космически енергии, които намират своята изява чрез земното Аз на човека, а човекът – като уникалната точка, в която се завихря индивидуализиращата се творческа същност на Духа. На това ниво на развитие човек се вглежда в рождената си карта и това, което вижда, е една мандала – мандалата на Цялостната личност, в чийто център е Единният.

Символният език на астрологията

„Една дума или един образ са символни, когато съдържат нещо повече от своето явно и непосредствено значение. Те имат по-широк „несъзнаван“ аспект, който никога не е точно дефиниран или напълно обяснен. Нито пък можем да се надяваме, че ще го дефинираме или обясним“.

К.Г.Юнг, „Човекът и неговите символи“, с. 18

Не можем да разберем астрологията, ако не сме наясно, че нейният основен предмет са символите – астрологическите символи. Символът е основен предмет на интерес и в аналитичната психология на К.Г.Юнг – той е езикът, на който говорят сънищата, митовете, изкуството, накратко – архетипите. Често упрекват астрологията в това, че не е наука, но ако имаме пред вид символното ниво на интерпретация, с което тя работи, става ясно, че това не е убедителен аргумент. Символите може и да нямат статута на научни факти, но са безспорни емпирични факти – наблюдавани в живота и психиката на всеки един човек.

В този смисъл изкуството на добрата астрологична консултация е изкуството на добрата символна интерпретация. Планетите, аспектите, които те сключват помежду си, домовете, в които се намират, важни астрологически точки като Асцендент и Десцендент, Медиум Цели и Имум Цели, Южен и Северен лунен възел, Локус фортуна и други, не са нищо друго освен символи на душевни фактори и сили, действащи в по-дълбоките пластове на психиката ни. Сили, които се проявяват понякога повече външно, понякога повече вътрешно, но винаги в посока към постигане на по-голяма вътрешна цялостност. Понякога по-грубо и насилствено, друг път по-меко и неуловимо, но винаги пречупено според степента на духовно осъзнаване и развитие на човека. Добрият консултант-астролог знае това много добре и затова прави интерпретацията според нивото на разбиране на клиента. А това, което клиентът на свой ред знае, е, че консултацията с различните астролози може да бъде доста различна. Знаейки, че езикът на астрологията е езикът на символната интерпретация, не е трудно да разберем защо – символът е твърде богато нещо, твърде сложно, и не е лесно да се разбере кое от неговите значения се отнася до конкретната житейска ситуация на човека.

Жалко е, че все още голяма част от хората, които не познават психологическото поле на астрологическото знание, отхвърлят астрологията без да разбират за какво наистина става дума. Както и това, че вместо като на средство за себепознание и развитие, те гледат на нея най-вече като източник на прогнози за годината и напътствие кога звездите ще са благосклонни да започнат дадено начинание. Като казвам себепознание нямам пред вид да разбереш какво са ти предопределили звездите. Като казвам себепознание имам пред вид „предоставяне на думи“ – един специфичен език, който ти помага да опишеш неща у себе си, които смътно усещаш и разбираш, но когато чуеш точната дума, усещаш с цялото си същество, че е вярна. Това е особеното чувство на „да, точно така! това е толкова вярно за мен! просто нямах думите, с които да го опиша!“ А, както терапевтите добре знаят, да се намерят подходящите думи, които назовават това, което човек усеща смътно в себе си, но не знае какво е, само по себе си може да е много лечебно. Подобен вид разбиране впоследствие довежда и до онова вътрешно отпускане в знак на съгласие с живота такъв, какъвто е – не, защото си се примирил, а защото си разбрал за скрития смисъл и посока на космическите сили, които действат у теб и чрез теб.

Десетки пъти се е случвало да препрочитам написаното за разположението на Сатурн в 12-ти дом в книгата на Лиз Грийн „Сатурн- нов поглед към един стар дявол„. Защото – това е домът на „моя Сатурн“. В някои от думите там съм намирала разбиране, което до този момент нито един друг текст не ми е давал. Всички ние имаме енергията на Сатурн в хороскопа си, но точно в 12-ти дом, точно в знака на Риби, точно с аспектите, които прави с другите ми планети, го прави „моят Сатурн“ – много точно описващ начина, по който в един момент нататък започна да се разгръща живота ми, но аз не можех да разбера с какво съм го предизвикала. Едно друго отлично описание на този дом намерих в интернет – Пътешествие през 12-ти дом, и сега го споделям и тук – знам, че хората с планети в този дом (или силен Нептун и знака Риби) ще го намерят за полезно. В моя случай освен Сатурн, там се намира и Хирон – архетипът на ранения лечител. „Тези двамата“ се намират в близък съвпад и за хората, които разбират от астрология, това може да обясни доста неща за оформянето на „моя жълъд“ като психотерапевт, който работи с духовното измерение на човешките проблеми.

Наскоро имах разговор с един човек, който ми обясняваше, че не вярва на зодиите, защото били написани така че всеки да може да се разпознае в тях. Това може и да е вярно за поп-астрологията. Но за по-сложните нива на астрологическото познание това определено не е вярно. Подобно на рисуването на една картина, броят цветове наистина е ограничен, но комбинациите, които се получават при тяхното взаимодействие, на практика са безкрайни. Броят фактори в една рождена карта е също ограничен, но начинът, по който те взаимодействат помежду си, води до създаване до безкрайно многообразие от нюанси. Това е за мен рождената карта – една много сложна рисунка, в която цветовете на дъгата се смесват като в боички от звезден прах, с които  Духът рисува уникални за всеки нас загадъчни Мандали.

Дълбочината на астрологическото познание за мен е толкова голяма, че аз лично не се заемам да я изуча. Макар и да чета доста в тази област, то е, за да опозная малко по-добре как действат архетипите в човешката психика, както и да открия отговори на въпроси, свързани с мен самата, които не мога да открия другаде. Но когато стане въпрос за тълкуване на рождена карта на друг човек, аз се чувствам сякаш са ми сложили пред очите някоя от картините тип „магическо око“ – взирам се в нея и се опитвам да видя 3D изображението, скрито в нея. Като тази например:

Виждате ли в нея дракончето? Ако успеете да го видите, ще останете изумени колко ясно и обемно се вижда! Е, аз така се взирам в рождените карти, които често наричат хороскоп… но не успявам да видя дракончето там:). Вероятно защото така е устроен моят ум да функционира – когато става дума за нещо сложно, той превключва на режим „директно интуитивно схващане“… и докато в работата си като терапевт обикновено успявам „да видя дракончето“, то по отношение на разчитането на рождените карти си мисля, че там за мен няма надежда:). Въпреки това вярвам, че базисни знания в тази посока може да придобие всеки човек. Не е необходимо много – необходимо е достатъчно, за да започне по малко да разчита сам за себе си нейния символен език.

Разбира се, това не изключва ползата от консултация със специалист-астролог. Подобно на срещата с психотерапевт, такава среща дава безценна възможност себепознанието да отиде в по-голяма дълбочина и богатство. Специалистът може да види неща, които неспециалистът не вижда. А истински добрият астролог ще види дракончето, скрито зад сложния рисунък на рождената мандала.

За мен това е основната характеристика на истински добрия астролог – той може да види дракончето. Той прави това, защото има тези три качества – силна интуиция, с която да разбере кое от всичките значения на даден символ се отнася за дадения човек; развита способност за синтез, така че сред взаимодействието на толкова множество и при това взаимно противоречиви фактори да успее да види кое е основното и най-същественото в живота на човека; и, накрая, алхимично мислене и език на изразяване, т.е. в трудните и напрегнати разположения и аспекти в рождената карта да може да открива както предизвикателствата, така и ресурсите за тяхното решаване. Или, както Gargatholil подробно описва в книгата си за дълбинната астрология, да знае как изглежда потенциалът на това разположение в неговото трансцедирано състояние.

Камелия Хаджийска