Приятел ми сподели как се е справил със своята постоянна раздразнителност и избухливост по повод на „шофьорите, които карат като идиоти“. Споходила го мисълта, че ако той е по-добър шофьор от тях, защото може да кара по начин, по който те не могат, да се ядосва на това, че те не могат, е супер глупаво. И спрял да им се ядосва.

Ако се вгледаме в живота си, ще открием, че това, което най-много ни ядосва, по правило е нещо, в което ние по един или друг начин сме по-добри. Виждаме неща, които другите хора не виждат. Можем да правим неща, които другите хора не могат да правят. По-съвестни сме, по-внимателни и отговорни. В този случай ядосването наистина не върши работа.

Понякога просто трябва да приемем, че реалността не винаги може да отговаря на нашите критерии и очаквания към нея. Друг път, да видим по какъв начин можем да направим така, че тя да стане по-добра.

Но ако другите не искат да се учат от нашите добронамерени съвети? Може ли нещо да се направи? И какво? Краткият отговор е – може. Просто е трудно, защото когато успеем да го направим, вече няма да сме същите. Ще сме израснали. Ще сме излезли от скамейката на учениците и ще сме станали учители. Ще сме станали „Шеф на Шефа си“, без той да знае за това. Просто защото истинското управление е въпрос не на власт, а на влияние. Ако влиянието беше само въпрос на власт, родителите нямаше да имат проблем с децата си, учителите нямаше да имат проблем с учениците, а мениджърите нямаше да имат проблем с подчинените си. Но те имат, при това често пъти сериозни.

Ако тази публикация идва при вас на принципа на синхроничността, вижте дали не е, защото се чувствате безсилни да промените дадена житейска ситуация. Ако е така, не се отказвайте – откажете се само от ядосването. То е знак, че не виждате реално ограниченията на другия човек или житейска ситуация и искате неща, което те не могат да ви дадат. Откажете се от начина, по който досега сте искали да промените тази ситуация. Не се отказвайте обаче от опитването, търсенето на нови решения и други форми на влияние. И най-вече – започнете първо от себе си. Трудните деца, непослушните ученици и своенравните ни колеги и партньори имат нужда от своите родители, учители, колеги и партньори. Просто начинът, по който можем да им повлияем, е по-сложен, защото промяната винаги започва отвътре-навън.

Накрая ставаме учители. Съзряваме. А шофирането по житейските Пътища се превръща в пълно с приключения и предизвикателства пътешествие.

Камелия

Взаимоотношения Гняв Как се случват промените Чувствата